Лебедова песен [bg]

Шийла първа се взе в ръце. Мина покрай караваната, чиито прозорци бяха закрити с ламарина, и продължи към командния център на полковника. Лори мълчаливо я последва.

Караваната „Еърстрийм“ беше закачена за дизелов камион и заобиколена от шест души въоръжена охрана. На известно разстояние един от друг бяха разположени варели, в които горяха огньове. Когато забеляза Шийла, единият от часовите сложи ръка на пистолета под палтото си.

— Всичко е наред — обади се Лори. — Той я очаква. — Мъжът се отпусна и ги пусна да минат. Качиха се по красиво изработено малко дървено стълбище, което водеше до затворената врата на караваната. То се състоеше от три стъпала и дори си имаше парапет, в който бяха резбовани гротесковите лица на демони с увиснали езици, сгърчени голи човешки тела и деформирани гаргойли. Тематиката беше кошмарна, но изработката — красива. Лицата и фигурите бяха резбовани от ръка, която познаваше остриетата и след това беше изшкуркала и полирала до съвършенство. Върху всяко от стъпалата бяха заковани червени кадифени подложки, които ги караха да приличат на стъпалата до императорски трон. Шийла не беше виждала стълбището досега, но Лори знаеше, че то е наскорошен подарък от един мъж, който се присъедини към АНС в Броукън Боу. Лори се дразнеше, че Алвин Мангрим вече беше произведен в ефрейтор и се чудеше как онзи беше загубил носа си. Наблюдаваше работата му в механичната бригада и знаеше, че се размотава с едно сбръчкано джудже, което наричаха Дяволчето. Мангрим беше поредният кучи син, на който не би посмял да обърне гръб.

Лори почука на вратата.

— Влез — разнесе се дрезгавият глас на полковник Маклин.

Влязоха. Предната стая беше тъмна. В нея гореше само една газена лампа, оставена на бюрото на полковника. Той беше седнал зад него и разглеждаше някакви карти. Дясната му ръка беше отпусната на бюрото почти като някакъв забравен израстък, но облечената в черна ръкавица длан на новата му ръка беше обърната нагоре и светлината от лампата се отразяваше в острите върхове на многото пирони, които я пронизваха.

— Благодаря ти, лейтенант — каза Маклин, без да вдига скритото си от кожената маска лице. — Свободен си.

— Да, сър. — Лори се ухили на Шийла, излезе от караваната и затвори вратата.

Полковникът изчисляваше времето, което щеше да им е необходимо, за да стигнат от Сътън до град Небраска, където планираше да прекара Армията на съвършенството през река Мисури. За съжаление, запасите намаляваха с всеки изминал ден, а АНС не беше осъществявала успешен набег от унищожението на армията на Франклин Хейс в Броукън Боу насам. Въпреки това редиците ѝ продължаваха да нарастват, тъй като оцелелите от други мъртви селища прииждаха в търсене на убежище и защита. АНС разполагаше с голяма войска, оръжия и муниции, но греста, която смазваше колелата, беше на свършване.