Лебедова песен [bg]

Полковникът накара жената да чака още няколко минути, преди да вдигне глава. От студеното му синьо око я побиха тръпки.

— Здравей, Шийла.

— Здравей.

— Сама ли беше? Или с компания?

— Сама. — Трябваше да слуша много внимателно, за да разбере всичко, което ѝ говореше. Говорът му се беше влошил още повече от последния път, в който го беше посетила преди по-малко от седмица.

— Е — отвърна Маклин, — понякога е по-добре да спиш сам. Така си почиваш по-добре, нали? — Той отвори една филигранна сребърна кутия, която беше оставена на бюрото. В нея имаше около двадесет безценни цигари — не влажни фасове или свит тютюн за дъвчене, а от истинските. Полковникът ѝ предложи кутията и Шийла веднага си взе една. — Вземи си още — прикани я той. Жената взе още две. Маклин бутна кибрита към нея. Тя запали първата цигара и вдиша дима, все едно беше кислород.

— Помниш ли как се озовахме тук? — попита я полковникът. — Ти, аз и Роланд? Помниш ли как се пазарихме с Фреди Кемпка?

— Аха. — Как само ѝ се искаше все още да разполага със запаси от кокаин и амфетамини, но в днешно време беше трудно човек да си набави тези неща. — Спомням си.

— Имам ти доверие, Шийла. Двамата с Роланд сте единствените, на които мога да се доверя. — Маклин издърпа дясната си ръка и я опря в гърдите си. — Причината за това е, че се познаваме прекалено добре. Хората, които се преживели толкова много заедно, трябва да си имат доверие. — Той вдигна поглед от лицето на жената и погледна Войника сянка, който стоеше зад стола ѝ, на границата на мрака. Погледът му се върна обратно на нея. — Забавляваш ли много от офицерите напоследък?

— Някои.

— Капитан Хюлет сред тях ли е? Сержант Олдфийлд? Лейтенант Ван? Някой от тримата?

— Сигурно. — Шийла сви рамене и устата ѝ се изви в лека усмивка през мъглата от дим. — Идват и си отиват.

— Чух някои неща — продължи Маклин. — Изглежда, някои от офицерите ми — не знам кои — не са особено доволни от начина ми на управление на Армията на съвършенството. Смятат, че трябва да се установим някъде и да създадем наше селище. Не могат да разберат защо се движим на изток и защо трябва да заличим Знака на Каин. Не могат да видят голямата картина, Шийла. Особено младите… като Хюлет и Ван. Направих ги офицери, макар че не биваше. Трябваше да почакам да видя от какво са направени. Е, вече знам. Смятам, че искат да ми отнемат командването.