Гравитационна дъга [bg]

В Сарнаки, според наличната документация, този ден падането на ракетата бе съпроводено от обичайната двойна експлозия и ивица бял кондензат в синьото небе: още едно преждевременно взривяване във въздуха. На около трийсетина метра от Нулевата Взривна Точка се посипаха стоманени отломки и накълцаха ръжта като градушка. Пьоклер видя от експлозията не повече от това, което видяха останалите. Повече не го изпращаха никъде. Есесовците гледаха как той става на крака, изпъва ръце и тяло и бавно се отдалечава заедно с другите. Вайсман ще получи отчета. Ще последват нови видове мъчения.

Но вътре в живота на Пьоклер, зарегистрирана единствено в душата му, в неговата измъчена германска душа, оста на времето се разтегли и забави: Идеалната Ракета е все още там горе, все още се снижава. Той продължава да чака, даже и сега сам в „Цвьолфкиндер“, чака „Илзе“, чака връщането на това лято, а заедно с него и една експлозия, която ще го свари неподготвен…

Напролет, когато вятърът в Пенемюнде бе задухал от югозапад и първите птици се бяха завърнали, Пьоклер бе преместен в подземната фабрика в Нордхаузен, в планината Харц. След британското въздушно нападение, работата в Пенемюнде бе започнала да намалява. Планът — отново на Кемлер — целеше разпръскването на изпитанията и производството из цяла Германия, за да бъде предотвратена нова и вероятно пагубна съюзническа атака. Служебните задължения на Пьоклер в „Мителверке“ бяха обикновени: материали, снабдяване. Спеше на тясно легло до боядисана в бяло, издълбана от динамит каменна стена, а една крушка над главата му светеше цяла нощ. Сънуваше, че крушката е представител на Вайсман, същество, чиято блестяща нажежаема жичка е нейната душа. Двамата с нея водеха продължителни диалози насън, чието съдържание Пьоклер никога не успяваше да запомни. Крушката му разясняваше с подробности заговора, който се оказваше по-внушителен и по-широкообхватен отколкото Пьоклер бе предполагал, и в продължение на много нощи създаваше в него усещането за чиста музика, и съзнанието му се мяташе като обграден звяр из звуковия пейзаж, наблюдаваше, отстъпчиво, все още едва-едва здрав и читав, ала не задълго.