![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Пред очите му се просмукваше дим от земята и овъглени дървета падаха при най-лекото подухване от морето. При всяка стъпка се надигаше ситна прах, дрехите побеляваха, лицата се превръщаха в прашни маски. Колкото по-навътре в острова, толкова по-малко поражения. Странна разлика между смърт и разрушения, между юг и север, при която най-бедните и най-безпомощни бяха изпатили най-много, каквато разлика се получи след година в Лондон между изтока и запада, когато започнаха да падат ракетите. Най-много загинали имаше сред „чуждестранните работници“, както иносказателно наричаха цивилните пленници, докарани от териториите под германска окупация. Аеродинамичният тунел и измервателният пост бяха недокоснати, цеховете за малкосерийно производство на детайли само леко повредени. Колегите на Пьоклер бяха около бомбардирания жилищен комплекс за учени — блуждаеха в още неразсеяната утринна мъгла като призраци и се миеха с кофи бира, защото все още нямаше вода. Гледаха втренчено Пьоклер и достатъчно на брой от тях не успяваха да прикриват упрека от лицата си.
— Ще ми се да бях пропуснал това.
— Доктор Тил загина.
— Как беше в страната на феите, Пьоклер?
— Извинявайте, съжалявам — прошепна той. Вината не беше негова. Другите мълчаха: някои го гледаха, други все още не бяха се отърсили от нощния шок.
— Преуморени сме — заяви току-що появилият се Мондауген. — Ще дойдеш ли с мен в малкосерийния цех? Много неща трябва да бъдат разпределени и класифицирани, имаме нужда от помощ. — Затътриха се натам, всеки в собствения си прашен облак. — Беше ужасно — добави Мондауген. — Всички бяхме под сериозно напрежение.
— Говорят тъй, сякаш аз съм го направил.
— Имаш ли угризения на съвестта, затова че не беше тук?
— Питам се защо не бях тук. Това е всичко.
— Защото беше в „Цвьолфкиндер“ — отвърна просветленият. — Не си изнамирай усложнения.
Пьоклер опитваше да възприеме съвета. Това е работа на Вайсман, нали. Вайсман е садистът, той отговаря за прокарването на нови варианти на играта, развитието й до максимална жестокост, при което Пьоклер ще бъде разчленен на кръвоносни съдове, нерви и сухожилия, всички до една мозъчни гънки ще бъдат загладени в сиянието на черните свещи, няма да има къде да се укрие, напълно притежаван от своя господар… мигът, когато най-после ще се самоопредели… Сетивата на Пьоклер в този момент бяха настроени за такова очакване — стая, която никога не е виждал, церемония, която не би могъл да наизусти предварително…
Имаше и лъжливи тревоги. Пьоклер почти се увери в това веднъж през зимата, по време на изпитателните стартове в Близна. Бяха ги преместили на изток, в Полша, за да изстрелват ракетите над сушата. От Пенемюнде всички изстрелвания бяха към морето и нямаше начин да наблюдават връщането на А4 в атмосферата. Близна, почти изцяло проект на СС, бе част от строящата се империя на генерал-майор Камлер. По това време бе възникнал проблем с Ракетата, която се взривяваше във въздуха в крайната фаза на полета: апаратът експлодираше преди да стигне целта. Всеки имаше някаква идея защо се получава така. Можеше да е поради свръхналягане в резервоара за течен кислород. Вероятно понеже снижаващата се Ракета беше олекнала с 10 тона гориво и окислител, изместването на центъра на тежестта я правеше нестабилна. Или, кой знае, дефект в изолацията на спиртния резервоар, който по някакъв начин, при връщането на Ракетата в атмосферата, позволяваше на остатъчното гориво да се възпламенява. Затова бе отишъл там Пьоклер. По това време той вече не беше член на групата за силовата уредба, дори не работеше като конструктор, а беше на щат в отдел „Материали“ и се занимаваше с доставката на различни пластмаси за изолация, амортизация, уплътнения, с други думи вълнуваща служба. Командировката в Близна беше достатъчно странна, явно по препоръка на Вайсман: в деня, когато замина да клечи из полските ливади точно там, където се предполагаше, че ще падне Ракетата, той бе убеден.