Гравитационна дъга [bg]

Той я зашлеви силно по темето с отворена длан, страховит и звучен удар, който сне гнева му. После, още преди тя да успее да извика или да проговори, Пьоклер я бе издърпал горе до него на леглото, зашеметените й ръчички вече играеха по копчетата на панталоните му, бялата й рокличка вече бе запретната над талията. Под нея тя не носеше абсолютно нищо, нищо цял ден… о, как те желаех, прошепна тя докато бащиният плуг заораваше в дъщерната бразда… и след часове удивително кръвосмешение двамата се облякоха мълчаливо, всичко, от което имаха нужда, бе опаковано в нейната чанта на цветя, и излязоха навън в зараждането на възникващата бледорозова зора, покрай спящи деца, обречени до края на лятото, покрай контрольори и кондуктори, и най-после се спуснаха до водата и рибарските лодки при един грижовен стар морски вълк с капитанска фуражка с ширит, който ги прие на борда и ги скри в една каюта под палубата, където, след като потеглиха, тя се настани върху койката и на фона на бумтенето на машината му прави минет с часове, докато капитанът не извика: „Излезте горе да видите новия си дом!“ Това беше Дания, сива и зелена през мъглата. „Да, тук народът е свободен. Всичко хубаво и късмет на двама ви!“ И там на палубата тримата се прегърнаха…

Не. Всъщност Пьоклер предпочиташе да вярва, че онази нощ тя е търсела утеха, просто не е искала да остава сама. Независимо от Тяхната игра, от Тяхната явна злост, и въпреки че основанията му да вярва на „Илзе“ да бяха още по-малки, отколкото да се осланя на Тях, не смелост или убеденост, а желанието му за самосъхранение го караше да взема за истина това. Даже в мирно време и с неограничени ресурси Пьоклер не би могъл да докаже коя в действителност е тя, не и с абсолютната точност, гарантирана от нулевия допуск изискван от неговото прецизно око. Годините, вероятно прекарани от Илзе между Берлин и Пенемюнде, бяха тъй безнадеждно объркани за цялата Германия, че безспорна действителна верига от събития изобщо не би могла да бъде установена и доказана, даже с Пьоклеровото интуитивно подозрение, че някъде в хипертрофирания хартиен мозък на Държавата специално нему е било приписано и най-прилежно съхранено някакво особено извращение. Нацистката партия създаваше дублиращ орган за всяко правителствено ведомство. Всевъзможни комитети се деляха, сливаха, зараждаха самопроизволно, изчезваха. Никой не би си позволил да покаже на даден човек досието му…

В действителност Пьоклер дори не осъзнаваше, че бе направил своя избор. Но в тези звънтящи моменти в стаята с аромат на летен ден, чието осветление все още никой не бе запалил, с нейната кръгла сламена шапка наподобяваща крехка луна върху кувертюрата на леглото, когато навън огньовете на виенското колело отново и отново бавно изливаха червено и зелено сияние в тъмнината и компания ученици крещеше на улицата един отдавнашен напев, от много преди тяхното разпродадено и жестоко манипулирано време: Juch-heierasas-sa! o tempo-tempo-ra!863 — онази шахматната дъска и фигурите и схемата на ходовете поне му се изясниха и сега Пьоклер бе уверен, че докато участва в играта, неговият избор ще трябва да бъде Илзе — наистина негово дете, толкова, че по-истинска не може да я направи. Това беше същинският момент на зачатие, когато, с многогодишно закъснение, той бе станал неин баща.