Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
На терасите имаше каменни саксии, разположени от двете страни на пътя, в някои от тях все още се виждаше зеленина или пък цветя, които сигурно ежедневно се доставяха от оранжерии. Върху обширни равни пространства се виждаше жив плет, оформен в сложни фигури, дори лабиринти. С приближаването до стената около замъка живият плет ставаше все по-висок, подрязан в различни форми — на предмети или животни. Зеленината се простираше, докъдето поглед стига.
Кулите на замъка се врязваха в небето над главите им. Сложната изработка на каменната ограда накара Ричард да зяпне. Никога през живота си не се беше приближавал до нищо, направено от човешка ръка, което да е с толкова внушителни размери. Замъкът на Шота беше голям, но не колкото този, пък и той не се приближи до него. Кули и кулички, стени и площадки, балкони и ниши — всичко това се издигаше високо над главите им. Ричард се зачуди над думите на Калан, че това било незначително кралство, запита се какво ли представляват замъците в по-значителните кралства.
Конниците ги оставиха край крепостния вал, а когато встъпиха във владенията на замъка, пехотинците — шест на брой, подредени в редица, между които имаше място за по още шест — минаха тържествено през огромната двойна порта с месингови дръжки и се разделиха на двете страни, като пуснаха тримата да продължат без тях — Калан най-отпред.
Залата беше огромна. Искрящо море от черни и бели мраморни плочки се простираше пред тях. От двете страни на залата се издигаха полирани каменни колони, толкова масивни, че бяха необходими десет души, хванати за ръце, за да обиколят всяка от тях. Бяха украсени с виещи се спираловидно, издълбани в камъка ивици. Техните редици поддържаха арките, разположени в края на богато украсения сводест централен покрив. Ричард се почувства дребен като мравка.
Огромни пана, изобразяващи героични сцени от мащабни боеве, висяха по стените. И преди беше виждал пана; брат му имаше две. Ричард донякъде ги харесваше, макар да ги считаше за голямо разточителство. В сравнение с тези тук паната на Майкъл му се сториха като нарисувана в прахта рисунка с пръчка на фона на изящна картина с маслени бои. До този момент Ричард не беше и предполагал, че е възможно да съществуват подобни великолепни неща.
Зед се наведе леко към него и прошепна:
— Прибери си очите и си затвори устата.
Разочарован, Ричард бързо прилепи устните си една до друга и заби поглед напред. Приближи се към Зед и попита с тих шепот:
— Тя на такива места ли е свикнала да живее?
— Не. Майката Изповедник живее в много по-голям разкош.
Смазан, Ричард положи усилия да върви изправен.
Пред тях се издигаше просторно стълбище. По преценка на Ричард цялата му къща би се побрала на неговата централна площадка, та дори би останало още място. От двете страни на стъпалата се спускаха перила от дялан мрамор. Очакваше ги група хора.
Най-отпред в центъра стоеше Кралица Милена — доста пълна жена, облечена в копринена рокля на волани в крещящи цветове. Беше наметната с къса пелерина от скъпа петниста лисица. Косата й беше с дължината на косата на Калан. Отначало Ричард не можа да разбере какво носи Кралицата в ръцете си, но щом чу скимтенето, установи, че е малко кученце.
Когато тримата приближиха, всички освен Кралицата застанаха на едно коляно, покланяйки се дълбоко, а Ричард ококори очи; никога преди не бе виждал кралица. Зед го срита отстрани. Той падна на едно коляно и по примера на Зед наведе глава. Единствените, които не коленичиха и не сведоха глави, бяха Калан и Кралицата. Ричард едва беше коленичил, когато всички отново заеха местата си, той се изправи последен. Предположи, че не е необходимо двете жени да се покланят една на друга.
Кралицата гледаше втренчено Калан, която, вдигнала високо глава, не промени спокойното си изражение и дори не погледна жената пред себе си. Настъпи пълна тишина.
Калан леко повдигна ръка, може би на не повече от фут от тялото си, без да я отпуска изцяло, само китката й изведнъж увисна надолу. Изражението на Кралицата помръкна. При Калан нямаше никаква промяна. Ричард си каза, че ако някой мигне, сигурно щеше да се чуе. Кралицата леко се извърна настрани и подаде кученцето си на един мъж, облечен в яркозелен жакет с дълъг ръкав и черни панталони на червени и жълти ивици. Зад Кралицата имаше цяло ято мъже, облечени по подобен начин. Кучето изджавка злобно и ухапа мъжа по ръката; той положи всички усилия да не му обърне внимание.