Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Кралицата падна на колене пред Калан.
В същия миг млад мъж в чисто черни дрехи се приближи до нея с поднос в ръце. Поклони се, като главата му се наведе невъзможно ниско и подаде подноса на Кралицата. Тя взе от него една малка кърпа, потопи я в сребърна купа с вода и обърса с нея устните си. Върна кърпата върху подноса.
Кралицата леко пое ръката на Майката Изповедник и я целуна с току-що измитите си устни.
— Кълна се във вярност на Изповедниците, с короната си, с кралството си, с живота си.
Ричард бе чувал малцина да лъжат с такава лекота.
Най-после Калан отмести очи. Погледна към сведената глава на Кралицата.
— Стани, дете мое.
Повече от Кралица, помисли си Ричард. Спомни си как учеше Калан да прави капани, да разпознава следи, да изравя корени и усети, че се изчервява.
Кралица Милена с мъка се изправи на крака. На устните й грейна усмивка. Не и в очите й.
— Не сме отправяли молба за Изповедник.
— Въпреки това съм тук — гласът на Калан би вледенил вода.
— Да, е, това е… прекрасно. Просто… прекрасно — лицето й блесна. — Ще вдигнем банкет. Да, банкет. Веднага ще разпратя куриери с покани. Всички ще дойдат. Сигурна съм, че за тях ще бъде истинско удоволствие да вечерят с Майката Изповедник. Това е голяма чест — тя се обърна и посочи мъжете в жълто-червени панталони. — Това са моите адвокати — При тези думи мъжете отново дълбоко сведоха глави. — Не помня имената на всичките — протегна ръка към двама мъже в златни роби. — А това е Сайлъс Таник, до него Брандин Гадинг, главните съветници на короната. — Двамата кимнаха. — И моят министър на финансите, Лорд Рондел; моята гадателка по звездите, Лейди Кайли — Ричард не забеляза сред антуража на Кралицата магьосник, облечен в сребърна мантия. Кралицата махна с ръка към един опърпан мъж в дъното. — И Джеймс, моят придворен художник.
С крайчеца на окото си Ричард видя как Зед настръхна. Джеймс не сваляше развратните си очи от Калан, докато се покланяше плитко. Китката на дясната му ръка липсваше. Мазната усмивка, с която й се усмихна, накара Ричард инстинктивно да посегне към дръжката на меча си, преди да се замисли. Без да го поглежда, Зед го сграбчи за китката и махна ръката му от там. Ричард се огледа да види дали някой е забелязал. Не. Всички бяха вперили очи в Майката Изповедник.
Калан се обърна към тях двамата.
— Зедикус Зорандер, гадател по облаците и доверен съветник на Майката Изповедник — Зед се поклони театрално. — И Ричард Сайфър, Търсач, защитник на Майката Изповедник — Ричард повтори поклона на Зед.
Кралицата се обърна към него и повдигна вежда, като го изгледа кисело.
— Доста патетичен защитник на Майката Изповедник.
Изражението на Ричард не се промени. Калан остана невъзмутима.
— Мечът е онзи, който нанася удари; човекът е без значение. Умът му може и да не е много силен, но мускулите му са. Както и да е, склонен е да употребява меча си доста често.
Кралицата не изглеждаше като да й е повярвала. Зад кралската й свита, надолу по стълбите се плъзна малко момиче в розова копринена рокля. Носеше накити, прекалено големи за нея. Застана до Кралицата и отметна дългата коса зад гърба си. Не се поклони.
— Дъщеря ми, Принцеса Вайълит. Вайълит, скъпа, това е Майката Изповедник.
Принцеса Вайълит се намръщи срещу Калан.
— Косата ти е много дълга. Може би ще трябва да я подстрижем.
Ричард разпозна върху лицето на Кралицата едва забележима усмивка на задоволство. Реши, че е дошъл моментът да я попритесни отново.
Мечът на истината изведнъж изникна в ръцете му, изпълвайки просторната зала със специфичния си металически звук, който отекна в камъка. Приближил меча досами носа на Принцесата, Ричард остави гнева да изпълни тялото му, да придаде на думите му наистина драматично звучене.
— Поклони се на Майката Изповедник — изсъска той — или ще умреш.
Зед се направи на отегчен. Калан изчака спокойно. Нямаше по-широко отворени очи от тези на Принцесата, вгледана в острието пред носа си. Тя падна на колене и наведе глава. Когато се изправи, очите й се спряха върху него, сякаш питайки го дали поклонът е бил достатъчен.
— Внимавай с езика си — озъби й се Ричард. — Следващия път може и да се разделиш с него.
Тя кимна и се приближи към майка си, далеч от Калан. Ричард прибра меча в ножницата, обърна се и дълбоко се поклони на Калан, която не го погледна, след това се върна на мястото си зад нея.
Тази демонстрация произведе желаното въздействие върху Кралицата, гласът й зазвуча като ведра песничка.