Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан я измери с хладен поглед.
— Признах всички затворници за невинни и се разпоредих да ги освободят. Вярвам, че сте доволна да разберете, че ви спестих задължението да екзекутирате невинни хора, и ще се погрижите семействата им да получат компенсация за проблемите, които тази „грешка“ им е създала. Ако още веднъж се повтори подобна „грешка“, когато пак се върна, ще изпразня не само тъмницата, а и трона ви.
Ричард знаеше, че Калан не разиграва това представление, за да се добере до кутията; тя просто си вършеше работата. Точно за това магьосниците бяха създали Изповедниците. Точно това беше тя: Майка Изповедник.
Очите на Кралицата се отвориха широко.
— Е… да. Разбира се. Имам някои прекалено амбициозни офицери, сигурно това е станало по тяхна вина. Нямам информация по случая. Благодаря ви… че предотвратихте една ужасна грешка. Лично ще се заема да стане точно както пожелахте. Което, разбира се, е съвсем същото, което и аз самата бих направила, ако…
Калан я сряза.
— А сега си тръгваме.
Лицето на Кралицата светна.
— Тръгвате ли си? О, колко жалко. Всички ние така се надявахме да ни удостоите с присъствието си на вечеря. Толкова съжалявам, че трябва да вървите.
— Чакат ме други спешни дела. Преди да тръгна, бих желала да говоря с магьосника си.
— Вашият магьосник?
— Гилер — изсъска Калан.
За съвсем кратък миг очите на Кралицата се стрелнаха към тавана.
— Ами… това няма да бъде… възможно.
Калан се наведе към нея.
— Направете така, че да стане възможно. Веднага.
Лицето на Кралицата пребледня.
— Моля ви, повярвайте ми, Майко Изповедник, не бихте искали да видите Гилер в сегашното му състояние.
— Веднага — повтори Калан.
Ричард отхлаби меча в ножницата, само колкото да привлече вниманието й.
— Много добре. Той е… горе.
— Ще чакате тук, докато свърша с него.
Кралицата заби очи в пода.
— Разбира се, Майко Изповедник — тя се обърна към един от мъжете в тесни панталони. — Покажете й пътя.
Мъжът ги поведе нагоре по голямото стълбище към последния етаж, през няколко коридора, след това нагоре по вита стълба към стаичка на върха на една кула, накрая спря, като хвърли болезнен поглед към дървената врата на площадката. Калан го освободи. Той се поклони, радостен, че може да си тръгне. Ричард отвори вратата, те влязоха и той я затвори зад тях.
Калан изохка и скри лицето си в раменете на Ричард. Зед притисна лицето на Сидин в робата си.
Стаята беше разбита. Напълно. Покривът липсваше, сякаш нещо го беше отнесло, и отгоре нахлуваше слънчева светлина. Бяха останали само няколко греди. От една от тях висеше въже.
На него леко се полюшваше голото тяло на Гилер, обърнато с главата надолу, глезенът му беше пробит с кука за месо. Ако покривът беше на мястото си, отвратителната миризма щеше да ги изгони незабавно от стаята.
Зед подаде Сидин на Калан и без да обръща внимание на тялото, започна бавно да обикаля кръглата стая, смръщил замислено лице. Спря и опипа отломките от мебели, разбивани в стените, които сякаш се бяха размекнали.
Ричард стоеше онемял, втренчен в тялото на Гилер.
— Ричард, ела да видиш това — повика го Зед.
Магьосникът протегна ръка и прокара пръст по едно мръсно черно петно на стената. Всъщност петната бяха две. Едно до друго. Две почернени точки с формата на мъже, съсредоточени върху нещо, сякаш мъжете са си отишли и сенките им са останали след тях. Точно над лактите на всеки от тях вместо черното имаше ивица златист метал, разтопен върху каменната стена.
Зед се обърна, повдигайки вежда към него.
— Магьоснически огън.
Ричард не можеше да повярва.
— Да не искаш да кажеш, че това тук са били хора?
Зед кимна.
— Изгорени направо на стената — той опита черния прах, близвайки от върха на пръста си. Усмихна се на себе си. — Но е било повече от обикновен магьоснически огън — Ричард се намръщи. Зед посочи черните петна на стената. — Опитай.
— Защо?
Зед чукна Ричард по главата с кокалчетата си.
— За да научиш нещо.
Ричард направи гримаса и прокара пръст през черния прах, също както беше направил Зед преди малко.
— Има сладък вкус!
Зед се усмихна доволно.
— Било е повече от обикновен магьоснически огън. Гилер е вложил в него енергията на живота си. Превърнал е живота си в огън. Било е Магьоснически огън на Живота.
— Умрял е, за да създаде този магьоснически огън?
— Да. И затова има сладък вкус. Това означава, че е пожертвал живота си, за да спаси живота на някой друг. Ако го беше направил само заради себе си, например за да си спести мъченията, щеше да има горчив вкус. Гилер го е направил заради някой друг.