Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Ричард — провикна се към него Зед. Ричард спря, без да се обръща. — Каква беше тая кост, дадена ти от баща ти?
Мисълта на Ричард запрепуска панически. Моля те, Зед, каза си той, повярвай на тази лъжа.
— Трябва да я помниш. Онази малката, кръглата. Виждал си я преди, сигурен съм.
— О, да, предполагам, че съм. Лека нощ.
Първото правило на магьосника. Благодаря ти, стари приятелю, каза си той, че ме научи как да защитавам живота на Калан.
Той потъна в нощта, главата му пулсираше болезнено — и отвътре, и отвън.
Тридесет и девета глава
Град Тамаранг не можеше да побере всички желаещи да влязат в него; те просто бяха прекалено много. Хора, прииждащи от всички посоки, търсещи защита и сигурност, изпълваха местността около градската площ. Палатки и барачки никнеха от голата земя извън градските стени и по хълмовете. Сутринта всички се бяха изсипали от хълмовете към импровизирания пазар отвън градските стени. Хората, дошли от други градове и села, се тълпяха и продаваха кой каквото има. Търговци предлагаха всичко — от стари дрехи до накити. В други краища бяха натрупани плодове и зеленчуци.
Имаше бръснари, лечители и гадатели, хора, които имаха хартия и искаха да те рисуват, други, които имаха пиявици и искаха да ти изпият кръвта. Навсякъде се продаваше вино и алкохол. Независимо от обстоятелствата, които ги бяха събрали, хората сякаш празнуваха. Надеждата за протекция, помисли си Ричард. Разнасяха се слухове за чудесата на Татко Рал. Говорители, застанали в центъра на групички от хора, съобщаваха последните новини, последните жестокости на врага. Дрипавата тълпа се вайкаше и стенеше при разказите за извършваните от войниците на Западната земя безчинства. Чуваха се викове за отмъщение.
Ричард не видя нито една жена с коса, по-дълга от ушите.
Самият замък се издигаше на върха на хълм, скрит зад отделни стени, във вътрешността на града. На равни интервали върху внушителните крепостни стени се развяваха червени флагове с черна вълча глава върху тях. Огромните дървени порти на външната градска стена бяха затворени. Очевидно за да държат сганта на разстояние. Конна стража обикаляше из улиците, като оръжията им блестяха на слънцето — лъчи светлина сред океан от шум. Ричард забеляза едно подразделение с червени флагове с черни вълчи глави върху тях, докато се промъкваха през импровизираните улички. Някои от хората се радваха, други се кланяха, но всички отстъпваха назад, докато конете минаваха покрай тях. Войниците не им обръщаха внимание, сякаш не съществуваха. Онези, които не се отстраняваха от пътя на конете достатъчно бързо, получаваха ботуш в лицето.
Но никой не отскачаше от конете така, както от Калан. Хората бягаха от Майката Изповедник като дявол от тамян.
Бялата й рокля сияеше на искрящото слънце. Стегнала гръб, с високо вдигната глава, тя се движеше така, сякаш целият град й принадлежеше. Гледаше право напред, не поздравяваше никого. Беше отказала да си сложи пелерината с довода, че не е редно и че не иска у никой да не остане и капчица съмнение коя е. Съмнение нямаше.
Хората се блъскаха един в друг, отстранявайки се от пътя й. Около нея се образува широк кръг, в който всички се кланяха, навеждайки един подир друг глави. Приглушен шепот разнасяше титлата на Калан сред тълпата. Тя не отговаряше на поклоните.
Зед й носеше раницата и вървеше редом с Ричард на две крачки зад нея. Очите и на двама им се плъзгаха по тълпата. Откакто го познаваше, Ричард никога не беше виждал Зед да носи раница. Да се каже, че изглеждаше странно, би било неточно. Ричард гледаше пелерината му да бъде втъкната под Меча на истината. Това накара някоя и друга вежда да се повдигне, но реакцията беше несравнима с тази към Майката Изповедник.
— Така ли е навсякъде, където отиде тя? — прошепна той на Зед.
— Страхувам се, че да, момчето ми.
Без никакво колебание Калан се отправи право към масивния каменен мост, водещ към външните градски порти. Стражите откъм нея на моста се простряха в краката й, правейки й път. Тя не ги забеляза. Ричард оглеждаше внимателно всичко около себе си, в случай че се наложи да търси някакво бързо решение.
Двайсетината стражи, пазещи градските порти, очевидно имаха инструкции да не пускат никого в града. Тези, които пазеха портите, нервно се спогледаха; не очакваха посещение от Майката Изповедник. Дрънчейки с желязо върху желязо, някои от тях се отдръпнаха назад, като се блъснаха в тези отзад, други останаха по местата си, без да знаят какво да предприемат. Калан спря; вгледа се в портата пред себе си, сякаш очакваше тя в миг да се изпари, разчиствайки пътя й. Стражите залепиха гръб в портите и започнаха да се оглеждат за капитана си.