Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Брофи има една слабост. Децата. Докато пътувал насам-натам в търсене на неща за търгуване, той спирал из домовете за сираци и се грижел да ги снабди с всичко необходимо за децата. Цялото злато, което спечелвал, отивало в различни домове, за да се полагат по-добри грижи за децата, да не гладуват. Той извивал ръцете на директорите на домовете, заклевайки ги да пазят това в тайна. Не искал никой да узнае. Разбира се, не се налагало да ги извива много силно.
Главата на Брофи все още беше заровена в лапите му, очите му — плътно затворени.
— Моля ви, Господарке — изскимтя той. — Имам репутация — той отвори очи и се изправи на предните си лапи. — И то заслужена! Счупил съм полагащите ми се ръце и носове! Извършил съм някои наистина достойни за презрение дела!
Калан повдигна вежда към него.
— Да, така е. Някои от тях бяха достатъчна причина, за да лежиш в затвора известно време. Но заради никое от тях не можеше да загубиш главата си — тя отново вдигна поглед към Ричард. — Нали разбираш, понеже Брофи е бил виждан тук-там около домовете за сираци и заради репутацията му, никой не се изненада особено, когато го обвиниха в убийството на малкото момченце.
— Демин Нас — изръмжа Брофи. — Обвини ме Демин Нас. — Устните му се отдръпнаха, разкривайки острите му зъби.
— Защо хората от домовете не се застъпиха за теб?
— Демин Нас — отново изръмжа Брофи, — той щеше да им пререже гърлата.
— Кой е Демин Нас?
Калан и вълкът си размениха погледи.
— Спомняш ли си, когато Мрачният Рал се появи в селото на Калните и отнесе Сидин със себе си? Спомняш ли си какво е казал, че взима Сидин за подарък на един приятел? Демин Нас е този приятел — тя погледна Ричард многозначително. — Демин Нас изпитва болезнен интерес към малки момченца.
Ричард почувства как го пронизват страх и болка за Сидин, за Савидлин и Веселан. Спомни си обещанието си да се опита да намери момчето им. Никога през живота си не се бе чувствал толкова безпомощен.
— Ако някога го открия — свирепо изръмжа Брофи, — ще отбележа няколко точки. Той не трябва да умира. Първо трябва да плати за онова, което е вършил.
— Ти стой настрана от него — предупреди го Калан. — Той е опасен. Не искам да причиняваш повече беди от онези, които си причинил досега.
Жълтите очи на вълка за миг проблеснаха към Калан, изпълнени със злоба, миг след това изстинаха.
— Да, Господарке — той отново легна. — Бих посрещнал екзекуцията с високо вдигната глава, духовете са свидетели, че може и да съм го заслужавал, но не и за това. Не бих допуснал да ме убият с мисълта, че съм причинявал подобни неща на деца. Ето защо помолих за Изповедник.
— Не исках да го изповядвам. — Калан взе една клечка и започна да човърка с нея в пръстта. — Знаех, че не би пожелал Изповедник, ако е виновен. Говорих със съдията; каза ми, че с оглед на престъплението няма да отмени присъдата. Тя беше смърт или изповед. Брофи настояваше за изповед — Ричард видя как пламъците се отразяваха във влажните й зелени очи. — Впоследствие го помолих да си назове друго същество, в което да се превърне. Избра си вълк. Защо вълк, това не знам — тя леко се усмихна. — Предполагам, че пасва на натурата му.
— Защото вълците са достойни същества — усмихна се Ричард. — Не си живяла в гората, живяла си сред хората. Вълците са свързани в здрави отношения помежду си. Те защитават самоотвержено малките си. Цялата глутница би излязла да се бие, за да ги защити. И всички членове на глутницата обичат малките си.
— Ти ме разбра — прошепна Брофи.
— Така ли е, Брофи? — попита Калан.
— Да, Господарке. Сега живея добре — опашката му се размаха насам-натам. — Имам си половинка! Тя е чудесна вълчица. Мирише божествено, от захапката й тръпки ме побиват и има най-сладката мъничка… е, няма значение. — Той вдигна поглед към Калан. — Водач е на глутницата ни. Винаги съм до нея, разбира се. Тя е доволна от мен. Казва, че съм най-силният вълк, който някога е виждала. Имаме си поколение от миналата пролет. Шест. Те са чудесни мъничета, вече почти пораснаха. Животът е прекрасен, труден, но прекрасен. Благодаря ви, Господарке, че ме освободихте.
— Толкова се радвам, Брофи. Но защо си тук? Защо не се връщаш при семейството си?
— Ами когато излизахте от Ранг’Шада, преминахте близо до леговището ми. Надуших присъствието ви. Желанието да ви защитя беше толкова силно, че не можах да му устоя. Знам, че сте в опасност, и няма да мога да живея спокойно с близките си, докато не се убедя, че всичко е наред. Трябва да ви защитавам.
— Брофи — възрази му тя, — ние се борим да спрем Мрачния Рал. Твърде опасно е да вървиш с нас. Не искам да загубиш живота си. Вече твърде много загуби от Мрачния Рал чрез Демин Нас.