Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Господарке, когато се превърнах във вълк, изчезна по-голямата част от необходимостта ми да съм до вас, да ви доставя удоволствие. И въпреки това все още съм готов да умра за вас. Все още ми е много трудно да вървя против желанията ви. Но в този случай се налага. Няма да ви оставя на опасността. Трябва да ви защитя, иначе никога няма да настъпи покой за душата ми. Ако искате, ми заповядайте да си тръгна, но аз няма да го направя. Ще ви следвам неотлъчно, докато Мрачният Рал престане да бъде заплаха за вас.
— Брофи — каза Ричард. Вълкът го погледна. — И аз искам Калан да е в безопасност, за да може да свърши работата си и да помогне да спрем Рал. За мен е чест да бъдеш с нас. Ти вече доказа колко струваш, доказа сърцето си. Ако можеш да помогнеш, просто не обръщай внимание на онова, което тя ти казва, и продължи да го правиш.
Брофи вдигна поглед към нея. Калан му се усмихна.
— Той е Търсачът. Заклела съм се да го защитавам с цената на живота си. Щом така казва, трябва да се подчиня.
Устата на Брофи зейна от изненада.
— Той ви заповядва? Той заповядва на Майката Изповедник?
— Да, така е.
Вълкът поклати глава.
— Чудо на чудесата — той облиза устните си. — Между другото, бих искал да ти благодаря за храната, която ми оставяше.
Калан се намръщи.
— За какво говориш?
— Всеки път, когато хванеше нещо в капаните си, винаги оставяше по нещо и за мен.
— Наистина ли? — попита го тя.
Ричард сви рамене.
— Ами, аз знаех, че ни следва, а нямах представа кой е, но не мислех, че иска да ни стори нещо лошо. Така че му оставях храна, за да му покажа, че и ние не му мислим злото — той се усмихна на вълка. — Но когато се нахвърли върху мен там в гората, бях убеден, че съм сгрешил. Още веднъж ти благодаря.
Брофи явно се притесняваше от благодарностите и се изправи.
— Доста се застоях тук. Трябва да пообиколя гората. Наоколо може да се навъртат разни същества. Вие тримата няма защо да стоите на пост, щом Брофи се е заел с това.
Ричард хвърли една съчка в огъня и се загледа в искрите, които се завъртяха във въздуха.
— Брофи, как се почувства, когато Калан те докосна? Когато изля силата си в теб?
Настъпи пълно мълчание. Ричард се вгледа в жълтите очи на вълка. Главата на Брофи се вдигна към Калан.
— Кажи му — прошепна тя съкрушено.
Брофи отново се отпусна на земята, премятайки лапи една връз друга, главата му беше вдигната високо. Направи дълга пауза, преди да заговори.
— Трудно е да си спомня всичко, но ще се опитам да го обясня колкото се може по-добре — главата му леко се наклони на една страна. — Болка. Спомням си болката. Беше невероятна, по-силна от всичко, което би могъл да си представиш. Първото, което си спомням след болката, е страх. Всепоглъщащ страх, че може да дишам не както трябва и с това да не й се харесам. И след това, когато ми каза какво иска да знае, то беше пристъп на най-невероятното щастие, което съм изпитвал. Щастие, защото вече знам с какво мога да й доставя удоволствие. Бях безкрайно щастлив, че ме е помолила за нещо, че съществува нещо, което бих могъл да направя, за да й доставя удоволствие. Това си спомням най-ясно, отчаяната, неудържима необходимост да направя онова, което тя желае, да й доставя удоволствие, да й доставя радост. Казах й какво се случи — ушите му леко клюмнаха. — Когато й признах, че не съм убил момчето, тя положи ръка на рамото ми — от това докосване едва не изпаднах в безсъзнание, толкова огромно удоволствие ми достави — и каза, че съжалява. Аз не я разбирах. Помислих си, че иска да каже, че съжалява, че не съм убил момчето. Помолих я да ме накара да убия друго момче заради нея — от очите на вълка потекоха сълзи. — Тогава тя ми обясни, че онова, което е искала да каже, е, че съжалява за мен, за това, че съм бил несправедливо обвинен в убийство. Помня, че заридах неудържимо, защото усетих нежност, съчувствие, обич. Помня какво е усещането да си близо до нея, в нейно присъствие. Мисля, че това чувство беше любов, но думите са твърде бледи.
Ричард се изправи. Единственото, което можа да направи, бе да хвърли на Калан възможно най-бърз поглед, да види сълзите й.
— Благодаря ти, Брофи — трябваше да направи пауза, за да бъде сигурен, че гласът няма да му изневери. — Късно е. По-добре да поспим; утре е важен ден. Отивам да довърша поста си. Лека нощ.
Брофи се изправи.
— Вие тримата спете. Тази нощ аз ще стоя на пост.
Ричард преглътна буцата в гърлото си.
— Много ти благодаря за това, но аз ще изкарам поста си. Ако искаш, можеш да ми пазиш гърба.
Той се обърна и тръгна да се отдалечава.