Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Не съм дошла тук, за да защитавам Кралицата. Тук съм, за да защитавам истината.
— Истината! Истината е, че никой от нас не е извършил нищо лошо! Освен може би това, че е говорил срещу новите закони. И откога това да говориш, че семейството ти умира от глад и студ, се счита за сериозно престъпление? Данъчните на кралицата дойдоха и взеха почти всичкото ми зърно, като ми оставиха толкова, с колкото едва-едва да изхраня семейството си. И когато продавах с мъка отделеното нищожно количество зърно, казаха, че съм ограбвал хората. Цените на всичко подлудяха. Не правя нищо друго, освен че се опитвам да оцелея. И въпреки това ще ме обезглавят, задето съм продавал скъпо. Всички тези хора до мен са невинни фермери или търговци, или предприемачи. И всички ние ще умрем, защото се опитвахме да свържем двата края с труд.
Калан погледна мъжете в дъното.
— Има ли някой от вас, който желае да се изповяда, за да докаже невинността си?
Чу се сподавен шепот. Мършав мъж се изправи в мрака и излезе напред. Изплашените му очи ги гледаха от тъмнината.
— Аз искам. Не съм направил нищо и въпреки това ще ме обезглавят, жена ми и децата ще трябва да се грижат сами за себе си. Ще се изповядам — той прокара ръцете си през решетките, протягайки ги към нея. — Моля те, Майко Изповедник, изповядай ме.
Изправиха се още хора, пристъпиха напред и започнаха да молят за изповед. Скоро всички се бяха вкопчили в решетките, молейки Калан да приеме изповедта им. Калан и Зед се спогледаха мрачно.
— През целия си живот съм виждала само трима души, които са молили за изповед — прошепна тя на магьосника.
— Калан? — Познатият глас дойде от другата страна, откъм тъмнината. Калан сграбчи решетките с разтворени пръсти.
— Сидин? Сидин! — тя се обърна към тъмничарите. — Всички тези мъже се изповядаха пред Майката Изповедник, признавам ги за невинни. Отворете решетките!
— Ей, чакай малко. Не мога да ги пусна всичките.
Ричард извади със замах меча си, като се извърна. Той се стовари с трясък върху железните решетки, въздухът се изпълни с късове гореща стомана и искри. Завъртя се и затръшна желязната врата зад гърба на изумените тъмничари. Мечът сочеше лицата им, преди някой от тях да успее дори да посегне към брадвата на колана си.
— Отвори решетките или ще те разсека на две и ще взема ключовете от колана ти!
Треперещият тъмничар, у когото бяха ключовете, скочи да изпълни заповедта. Вратата зейна отворена и Калан се втурна вътре, потъвайки в мрака. Върна се с уплашения Сидин в ръце, като притискаше главата му в рамото си. Шепнеше нещо в ухото му и го успокояваше. Сидин й отвръщаше на езика на Калните. Тя се усмихна и му каза нещо, на което той от своя страна се усмихна. Когато тя излезе, тъмничарят отключваше вратата на другата килия. Без да пуска Сидин, Калан сграбчи с другата си ръка тъмничаря за яката.
— Майката Изповедник обявява всички тези мъже за невинни — гласът й беше твърд като желязото около нея. — Трябва да ги освободите по моя заповед. Вие тримата ще ги ескортирате, докато бъдат в безопасност, извън града. — Той беше с цяла глава по-нисък от нея; тя приближи лицето си до неговото. — Ако нещо се случи, ще отговаряте пред мен.
Той закима енергично.
— Да, Майко Изповедник. Разбирам. Ще бъде направено. Давам ви дума.
— Живота си — поправи го тя.
Пусна го. Затворниците се изсипаха от килиите и паднаха на колене в краката й, наобиколиха я, плачейки, вземаха ръба на роклята й в ръцете си и го целуваха. Тя ги отстрани от себе си.
— Стига. Тръгвайте всички. И помнете, Изповедниците не служат на никого. Освен на истината.
Всички се заклеха, че ще го запомнят, и потеглиха навън след тъмничарите. Ричард забеляза, че ризите на мнозина от тях са съдрани или просмукани със засъхнала кръв, а целите им гърбове изранени.
Преди да влязат в залата, където ги чакаше Кралицата, Калан спря и даде Сидин на Зед. Оправи косата му с ръце, след това приглади роклята си и като въздъхна дълбоко, пооправи и лицето си.
— Само не забравяй за какво сме тук, Майко Изповедник — каза магьосникът.
Тя му кимна, вдигна брадичката си и се запъти към залата с Кралицата. Тя чакаше там, където Калан я беше оставила, около нея все още стоеше целият й антураж. Очите й се спряха върху Сидин.
— Надявам се, че всичко е наред, Майко Изповедник?
Лицето на Калан остана спокойно, но в гласа й се прокраднаха ледени нотки.
— Защо това дете лежи в тъмницата ви?
Кралицата разпери ръце.
— Ами, не съм много сигурна. Мисля, че го бяха хванали да краде и го оставиха там, докато се намерят родителите му, това е всичко. Уверявам ви, че е така.