Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Зед заобиколи Калан, обърна се към нея, поклони се дълбоко, сякаш за да й се извини, че застава пред нея, след това се извърна към капитана.
— Какво ти става? Да не си сляп, бе? Отвори портите!
Тъмните очи на капитана се местеха от Зед върху Калан.
— Съжалявам, но никой не може да влиза в града. Вашето име е…
Лицето на Зед стана моравочервено; Ричард с усилие успя да овладее собственото си изражение. Гласът на магьосника се сниши до тих съсък.
— Да не би да искаш да ми кажеш, Капитане, че ти е заповядано: „Ако Майката Изповедник се появи, не я пускай да влезе“?
В очите на капитана се прокрадна съмнение.
— Ами… наредено ми е… Не съм…
— Отвори веднага портите! — изкрещя Зед, свил юмруци край тялото си. — И доведи подобаващ ескорт тук на мига!
Капитанът едва не изпусна оръжието си. Изкрещя някакви заповеди и някакви хора започнаха да тичат насам-натам, за да ги изпълнят. Портите се плъзнаха навътре. Отвътре изтопуркаха коне и се приближиха до малката група, подреждайки един фланг пред Калан, най-отпред флаговете. Зад Ричард и Зед се подредиха още конници. Пехотинци дотърчаха и се хвърлиха в краката й, но на известно разстояние.
Ричард за първи път виждаше нейния свят, самотата му. В какво го беше забъркало сърцето му? Пронизан от студена болка, той разбра необходимостта й от приятел.
— И ти наричаш това подобаващ ескорт? — избоботи Зед. — Е, ще трябва да се задоволим с наличното — той се обърна към Калан и дълбоко се поклони. — Приемете моите извинения, Майко Изповедник, за безочливото поведение на този човек и за вялите му усилия да ви ескортира.
Очите й се отместиха към Зед и тя леко кимна с глава.
Макар да знаеше, че няма право да изпитва подобни чувства, видът й в тази рокля караше Ричард да се изпотява.
Като даваха всичко от себе си, войниците предпазливо се обръщаха назад към Калан в очакване и когато тя пристъпи напред, те също тръгнаха.
Щом процесията потегли, Зед се намести отново до Ричард, а когато минаваха покрай капитана, му се озъби:
— Имаш късмет, че Майката Изповедник не знае името ти, капитане!
Ричард забеляза как капитанът въздъхна с дълбоко облекчение, щом те се отдалечиха на прилично разстояние от него. Усмихна се на себе си. Наистина бе искал да ги сплаши, но нямаше и представа, че ще е толкова ефикасно.
От вътрешната страна на стената цареше такъв ред, какъвто безпорядък се ширеше отвън. Магазини, изложили стоките си във витрини, се подреждаха по павираните улици, тръгващи като лъчи от замъка в центъра. По тези улици липсваха прахът и миризмите на улиците отвън. Минаваха покрай ханове, които изглеждаха по-прилични от всички, край които Ричард беше минавал. Пред някои стояха портиери, които се оглеждаха на всички страни в червените си униформи с бели ръкавици на ръцете. Над вратите се мъдреха изискани надписи: „Сребърната градина“, „Колинс“, „Белият жребец“, „Файтонът“.
Мъже в красиви цветни сака, придружаващи дами в прекрасни рокли, ходеха по делата си със спокойна грациозност. Единственото, което не беше по-различно от вън, беше, че те също се покланяха дълбоко, щом видеха Майката Изповедник да приближава. Тропотът на конски копита върху паважа и тракането на оръжие привличаха вниманието им и се обръщаха, за да погледнат откъде идва, и тогава виждаха Калан, отдръпваха се встрани и се покланяха, макар и не така припряно като хората отвън. Изразът им на уважение бе лишен от жизненост, поклоните им — от чистосърдечност. В погледите им се долавяха неуважителни нотки. Калан не ги забелязваше. Хората вътре в града обърнаха повече внимание на меча, отколкото тези отвън. Ричард забеляза как погледите на мъжете се плъзгат по него, докато минава покрай тях, виждаше как лицата на жените пламват с презрение.
Жените бяха все още преобладаващо късокоси, но тук там се срещаше по някоя, чиято коса докосваше раменете. Не повече. Това накара Калан да се изпъне още повече, косата й падаше на вълни от раменете и покриваше по-голямата част от гърба. Нито една жена нямаше коса, която дори да се доближава до нейната. Ричард изпита задоволство, че не я подстрига, както го беше помолила.
Един от конниците получи някаква заповед и препусна напред в галоп към замъка, за да извести за пристигането на Майката Изповедник. Калан вървеше с лице, върху което беше изписано онова спокойно изражение, което не казваше нищо, изражението, с което Ричард беше свикнал. Сега разбра какво означава то. Изражение на Изповедник.
Преди да стигнат до портите на замъка, се чуха тръби, възвестяващи пристигането на Майката Изповедник. Горе на стените бъкаше от войници: с копия, лъкове и мечове. Всички стояха подредени в редици и се покланяха като един, щом Калан се приближеше, и оставаха наведени, докато Калан премине през железните порти, широко отворени пред нея. Вътре имаше шпалир от войници, които стояха в готовност, те също се покланяха едновременно, щом Калан се приближеше до тях.