Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Да, ами, както вече казах, прекрасно е, че сте сред нас. Всички ние сме поласкани. Позволете ми да ви предоставим най-красивите стаи. Сигурно сте изморени от пътуването. Може би ще искате да отдъхнете преди вечеря, а после, след като вечеряме, ще си устроим едно чудесно дълго…
— Не съм дошла тук, за да ям — скастри я Калан. — Дошла съм да инспектирам тъмницата ви.
— Тъмницата? — тя направи физиономия. — Там е отвратително. Сигурна ли сте, че не бихте искала първо…
Калан тръгна.
— Знам пътя — Ричард и Зед се спуснаха след нея. Тя спря и се обърна към Кралицата. — Вие ще ме чакате тук — гласът й беше леден, — докато свърша. — Кралицата започна да се покланя в знак на съгласие, а Калан тръгна, обръщайки се на пети, като роклята прошумоля зад гърба й.
Ако Ричард не я познаваше така добре, цялостното й поведение би могло да го стресне до мозъка на костите.
Калан ги поведе надолу по стълбите, през стаи, които ставаха все по-невзрачни и мизерни, колкото повече се приближаваха към подземията на замъка. Ричард беше изумен от размерите на това място.
— Надявах се Гилер да е там — каза Калан. — Сега става безсмислено да правим всичко това.
— И аз — избоботи Зед. — Хвърли един бърз поглед, попитай дали някой не иска да се изповяда и щом ти откажат, се връщаме обратно горе и искаме да видим Гилер — той й се усмихна. — Дотук се справяш чудесно, скъпа. — Тя отвърна и на двама им с усмивка. — И Ричард — предупреди го Зед, — стой настрана от този художник, Джеймс.
— Защо? Може да не се харесам, като ме нарисува ли?
— Престани да се хилиш. Стой настрана, защото може да изпрати заклинание срещу теб.
— Заклинание? Защо му е на един художник да хвърля заклинания върху някой?
— Защото в Средната земя има много различни езици, макар основният да е същият като в Западната земя. За да може някой да бъде настигнат от заклинание, той трябва да разбира езика му. Ако не говориш този език, не можеш да направиш заклинание. Но всеки може да разбере една картина. Този Джеймс може да нарисува заклинание за почти всеки, без Калан и мен, но за теб може. Стой настрана от него.
Стъпките им отекваха, докато тримата бързо слизаха надолу по каменните стъпала. От стените, доста под земята, капеше вода, на места бяха покрити с мъх.
Калан посочи една тежка врата встрани.
— Оттук.
Ричард я отвори, като дръпна за металната дръжка, пантите изскърцаха. Тесният каменен коридор се осветяваше от факли, таванът беше толкова нисък, че трябваше да се наведе, за да не си удари главата. По влажния под имаше нахвърляна слама, миришеше на разложено. Към края на коридора тя забави ход и се приближи до желязна врата с решетка. Когато спря, към нея се прокраднаха нечии погледи.
Зед се наклони напред.
— Майката Изповедник е тук да види затворниците — изръмжа той, — отворете вратата.
Ричард чу как отекна звукът от превъртането на ключа в ключалката. Набит мъж в мърлява униформа дръпна вратата навътре. На колана му, близо до ключовете, висеше брадва. Поклони се на Калан, но с явно отегчение. Без да каже нито дума, ги поведе през малката стаичка точно зад вратата, където на една маса беше разхвърляно ядене, и после през друг тъмен коридор към друга желязна врата. Потропа на нея с юмрук. Двамата стражи от вътрешната страна изненадано се поклониха. Тримата тъмничари взеха факли от желязна етажерка и ги поведоха по къс коридор към трета желязна врата, през която всички те трябваше да се промушат.
Трептящите факли прорязваха тъмнината. Зад плоските, кръстосани железни решетки, разположени от двете страни на коридора, се чу как хора отскачат назад към ъглите, прикривайки очите си от внезапната светлина. Калан тихо повика Зед по име, като по този начин му показа, че иска нещо. Той явно я разбра и взе факлата от ръцете на един от тъмничарите, вдигна я пред нея, така че всички мъже в килиите да могат да я видят.
В тъмнината се разнесоха възгласи, щом хората зад решетките я разпознаха.
Калан се обърна към един от тъмничарите.
— Колко от тези мъже са осъдени на смърт?
Той почеса облата си, небръсната физиономия.
— Ами, всичките.
— Всичките — повтори тя.
Той кимна.
— Престъпления срещу Короната.
След миг тя отвърна поглед от него и се обърна към затворниците.
— Всички вие ли сте извършили сериозни престъпления?
След миг един мъж с хлътнали бузи се приближи и сграбчи решетките. Изплю се срещу нея. Калан разтвори ръка към Ричард още преди той да има възможност да мръдне.
— Идваш да свършиш мръсната работа на Кралицата, нали, Изповедник? Плюя на теб и на твоята мърлява Кралица.