Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла се навъси, явно разтревожена, и Мамут се зачуди дали тя знае кой ги е върнал и дали разбира защо би могла да и е необходима такава целенасочена воля, която да я защитава. След време щеше да разбере, но не беше негова работа да и го казва. Сама трябваше да го открие.
— Вече никога няма да ходя там — продължи той. — Твърде стар съм. Не искам духът ми да се загуби в онази падина. Някой ден, като развиеш силите си, може да поискаш пак да отидеш на това място. Не ти препоръчвам, но ако го направиш, осигури си предварително мощна защита. Погрижи се да оставиш някой, който да те чака и който да може да те извика обратно.
Когато Айла тръгна към леглото си, тя потърси Джондалар, но той се беше измъкнал още щом Ранек бе донесъл чая и сега стоеше настрана, за да не се пречка. Макар че не се бе поколебал да отиде при нея, когато бе в опасност, сега Джондалар се чувстваше несигурен. Та тя току-що беше дала Обещание на ваятеля от народа на Мамутоите. Какво право имаше той да я държи в прегръдките си? Пък и всички други знаеха какво да правят: един донесе чай, друг — кожи. Той беше почувствал, че поради силното желание, което изпитваше към нея, вероятно бе помогнал по някакъв загадъчен начин, но като се замисли, започна да се съмнява. „По това време тя сигурно вече е пътувала насам — помисли си той. — Просто е било съвпадение. Аз съвсем случайно се озовах там. Тя дори няма да си спомни, че бях при нея.“
Ранек отиде при Айла, когато тя свърши разговора си с Мамут и я замоли да легне в леглото му, не за да се любят, а просто за да я прегърне и да я стопли. Но тя настоя, че ще се чувства по-удобно в собственото си легло. Най-после той се съгласи, но лежа дълго време буден в кожите си, размишлявайки. Въпреки очевидния за всички непрестанен интерес към Айла, който Джондалар проявяваше дори след като напусна Огнището на Мамута, Ранек бе съумял да го игнорира. Но след тази нощ вече не можеше да отрече силните чувства на високия мъж към нея, особено след като видя как той се молеше на Майката за нейния живот.
За него нямаше съмнение, че именно Джондалар и бе помогнал да се завърне, но не му се искаше да вярва, че тя отвръща на чувствата му със същите. Тази нощ тя му беше дала Обещание. Айла щеше да бъде негова жена и да сподели неговото огнище. И той се беше уплашил за нея и мисълта, че може да я загуби, било поради някакъв нещастен случай или поради това, че друг мъж може да му я отнеме, само го караше да я желае още по-силно.
Джондалар видя как Ранек отива при нея, но започна да диша по-спокойно, когато тъмнокожият мъж се върна сам в огнището си. После се зави през глава с кожите. Че какво значение имаше дали тази нощ тя щеше да отиде при него или не? В края на краищата това щеше да стане. Тя му беше дала Обещание.
28
Обикновено Айла пресмяташе годините си в края на зимата, новата и година започваше със сезона на обновяващия се живот и пролетта на нейните осемнадесет години сияеше с изобилието от полски цветя и свежата нова зеленина. Тя бе посрещната с такава радост, каквато можеше да избликне само сред сковаваната от зимни ледове пустош. След Пролетния фестивал новият сезон бързо съзря. След като ярките степни цветя увехнаха, тяхно място бе заето от тучната зелена трева, а тя доведе скитащите стада тревопасни животни. Беше започнала сезонната миграция.
По откритите равнини се придвижваха множество най-разнообразни животни. Някои се трупаха, докато се формираше неизброимо стадо, други образуваха по-малки фамилни групи и табуни, но всички живееха от обширните, невероятно богати, брулени от вятъра пасбища, както и от пресичащата ги система от реки, захранвани от ледниците.
Огромни стада бизони с яки рога покриваха хълмове и низини с една жива, мучаща, неспокойна, постоянно местеща се маса, зад която оставаше разровена земя. Див добитък, зубри се точеха на километри през гористите местности покрай главните речни долини, напредвайки на север и понякога смесвайки се със стада лосове и гигантски елени с масивни рога. Срамежливи сърни се носеха на малки групички през крайречни и северни гори към пролетни и летни пасбища, заедно с недружелюбни американски лосове, които често посещаваха мочурите и езерата от стопените ледове в степите. Дивите кози и муфлоните, които обикновено обитаваха планините, предпочитаха откритите плата на студените северни земи. На местата за водопой те се смесваха с малки фамилни групи антилопи сайга и по-големи табуни степни коне.
Сезонното движение на рунтавите животни беше по-ограничено. С дебелия си слой сланина и тежката си двойна козина те бяха пригодени за живот близо до ледниците и не можеха да издържат на твърде топъл климат. Целогодишно обитаваха северните крайледникови степни райони, където студът беше по-силен, но сух, а снеговалежът беше по-слаб. Зиме се изхранваха с изсъхнала трева. Подобните на овни мускусни бикове бяха постоянни обитатели на замръзналата северна земя и се придвижваха на малки стада в ограничени територии. Влакнестите носорози, които обикновено се събираха само на фамилни групи, както и по-големите стада рунтави мамути отиваха по-надалеч, но през зимата си стояха на север. В малко по-топлите и по-влажни степи на юг обилният снеговалеж затрупваше тревата и караше тежките животни да затъват. През пролетта те отиваха на юг, за да се охранят с нежна прясна трева, но щом се затоплеше, веднага тръгваха обратно на север.