Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Лъвският бивак с радостно ликуване приветстваше новия живот, гъмжащ в равнините. Хората коментираха появата на всеки животински вид, особено тези, които обитаваха скованите от силен студ територии. Именно те най-много допринасяха за оцеляването им. Гледката, която представляваха огромните, непредугадими носорози с двата си рога, предният дълъг и поставен по-ниско, и с двата си пласта червеникава козина — вътрешният от подобно на пух меко руно, а външният от дълги предпазни косми — винаги предизвикваше учудени възклицания.
Но нищо друго не причиняваше такова неподправено вълнение сред Мамутоите, както мамутите. Когато наближи обичайният период на тяхната поява, Лъвският бивак определи постоянни наблюдатели. Айла беше виждала мамут само отдалеч, и то, когато бе живяла с Клана, затова се развълнува не по-малко от останалите, когато един следобед Дануг дотича по склона викайки:
— Мамути! Мамути!
Тя бе измежду първите, които изтичаха от землянката, за да ги видят. Талут, който често носеше Ридаг на раменете си, беше ходил в степта заедно с Дануг. Забеляза Нези, облегнала детенцето на ханша си и клатушкаща се зад него. Айла понечи да се върне, за да помогне, но видя как Джондалар пое момченцето от жената и го вдигна на раменете си.
Високият мъж получи сърдечни усмивки и от двамата. И Айла се усмихна, макар че той не я видя. Усмивката и не беше слязла от лицето и когато се обърна към Ранек, който подтичваше, за да я настигне. Нежната и красива усмивка предизвика у него усещане за топлина и остро желание да бъде вече негова. Тя не можеше да не реагира на любовното му чувство, което грееше в тъмните му, блестящи очи и покоряващата му усмивка. Нейната усмивка беше и за него.
В степта Лъвският бивак наблюдаваше големите рунтави същества с безмълвно страхопочитание. Това бяха най-големите животни по техните земи — всъщност, това се отнасяше и за всяка друга територия. Стадото, в което имаше и няколко малки, преминаваше близо до хората и старата водачка ги наблюдаваше подозрително. Беше висока почти три метра в раменния пояс, с извисяваща се сводеста, глава, както и с буца между плешките си, където съхраняваше допълнително мазнини за зимата. Късият гръб, падащ силно назад към таза, довършваше характерния профил, който лесно се разпознаваше. Черепът и беше непропорционално голям за размера и, заемаше повече от половината от сравнително късия и торс, от края, на който излизаха нещо като пръсти, горен и долен, които бяха чувствителни и подвижни. Опашката и също беше къса, а и ушите и бяха малки, за да се съхранява топлината.
Мамутите бяха отлично пригодени за суровото си царство. Кожата им бе много дебела, изолирана с повече от няколко сантиметра подкожна мазнина, с гъста вътрешна козина, дълга почти три сантиметра. Грубата външна козина, чийто косъм достигаше петдесет сантиметра дължина, беше с тъмен червеникавокафяв оттенък и висеше на добре подредени пластове върху дебелата пухеста зимна вълна, служейки като топло покритие, по което да се оттича водата и което да ги защитава от вятъра. С кътниците си, подобни на пили, те поемаха и обработваха зимната храна — груба, суха трева, в която се включваха брезови, върбови клонки и лиственица и с която се справяха не по-зле от лятната, състояща се от зелени треви, острица и билки.
Най-впечатляващи бяха огромните мамутски бивни, които предизвикваха удивление и страхопочитание. С близко разположени корени в долната челюст, те отначало тръгваха рязко надолу, после се извиваха силно навън, нагоре и накрая навътре. При възрастните мъжкари можеше да се види бивник с дължина до пет метра, но такива бивници обикновено се пресичаха отпред. При младите животни бивните служеха за ефикасно оръжие и вграден инструмент за изкореняване на дървета и разчистване на сняг за откриването на пасбища и храна, но когато двата върха се кръстосаха, те по-скоро пречеха, отколкото помагаха.