Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Лягам ничком, покорна на вашата воля, майко — промълви тя през сълзи. — Благодаря ви. О, благодаря ви!
Алвиарин стисна Елайда за рамото, разтърси я и изръмжа:
— Събуди се, глупачко!
Очите на Елайда рязко се отвориха. Слабият пламък на лампата едва осветяваше ръката на Алвиарин. Все още сънена, Елайда попита:
— Какво каза?
— Казах: „Моля, събудете се, майко“ — хладно отвърна Алвиарин. — Коварла Балдийн се е върнала от Кайриен.
Елайда разтърси глава, мъчейки се да се отърси от неприятната фраза в края на съня си.
— Толкова скоро? Не ги очаквах поне още седмица. Коварла, казваш? Къде е Галина? — Глупави въпроси; Алвиарин нямаше откъде да знае какво има предвид тя.
Но с хладно кристалния си тон жената каза:
— Тя е убедена, че Галина или е мъртва, или е пленена. Боя се, че вестите… не са добри…
Всичко, което Алвиарин трябваше или не трябваше да знае, се отвя от главата на Елайда.
— Разкажи ми — настоя тя, отмятайки копринения чаршаф, но докато ставаше и завързваше колана на копринената си роба, чу само откъслеци. Битка. Орди от айилки. Ал-Тор избягал. Погром. Елайда разсеяно забеляза, че Алвиарин се е облякла спретнато в извезана със сребърни нишки бяла рокля, с шарфа на Пазителката около шията. Изчакала беше да се облече, за да й докладва всичко това!
Часовникът в кабинета й тихо би два след полунощ. Тя тръгна натам. Два през нощта — най-лошото време да получиш ужасни новини. Коварла се надигна припряно от едно от застланите с червени възглавнички кресла — инак неумолимото й лице бе хлътнало от умора и грижи — и коленичи да целуне пръстена на Елайда. Тъмната й рокля беше покрита с прах от дългия път и светлата й коса се нуждаеше от гребен, но си беше заметнала шала, който бе носила по-дълго от целия живот на Елайда.
Елайда едва изчака устните й да докоснат Великата змия и дръпна ръката си.
— Защо изпратиха теб? — попита тя рязко, взе плетивото си, което бе оставила на един стол, седна и ръцете й ловко раздвижиха дългите костени куки. Плетенето вършеше почти същата работа като галенето на изваяните й от кост миниатюри, а сега тя със сигурност имаше нужда да се успокои. Плетенето също така й помагаше да мисли. Трябваше да помисли. — Къде е Катерин? — Ако Галина загинеше, Катерин трябваше да изземе водачеството от Койрен; Елайда бе дала ясно да се разбере, че след като ал-Тор бъде пленен, командата ще се поеме от Червената Аджа.
Коварла се изправи бавно, сякаш несигурна дали да го направи. Дланите й се впиха в шала с червените ресни.
— Катерин е сред липсващите, майко. Аз съм най-висшестоящата от всички, които… — Гласът й заглъхна, след като Елайда се втренчи в нея и пръстите й замръзнаха във въздуха. Коварла преглътна.
— Колко, дъще? — най-сетне попита Елайда. Не можа да повярва, че гласът й е така спокоен.
— Не мога да кажа колко са се спасили, майко — отвърна нерешително Коварла. — Не посмяхме да изчакаме, за да претърсим грижливо и…
— Колко? — извика Елайда. Потръпна и се опита да се съсредоточи върху плетката; не биваше да вика — слабост беше да се поддаде на гнева. Затягаш бримката, провираш и натискаш надолу. И пак. Движения, които успокояват.
— Аз… доведох още единадесет Сестри с мен, майко. — Жената замълча, вдиша силно и после, след като Елайда не отвърна нищо, бързо продължи: — Може би идват други, майко. Гавин отказа да чака повече, а ние не посмяхме да останем без него и неговите Младоци, не и при толкова айилци наоколо и…
Елайда престана да я слуша. Върнали се дванадесет. Ако се бяха спасили повече, щяха бързо да тръгнат към Тар Валон, щяха със сигурност да пристигнат тук едновременно с Коварла. Дори една-две от тях да бяха ранени и да пътуваха бавно… Дванадесет. Кулата не беше преживявала такъв погром дори по времето на Тролокските войни.
— На тези айилски дивачки трябва да им се даде урок — рече тя, прекъсвайки бърборенето на Коварла. Галина бе решила, че може да използва айилци срещу айилци! Колко глупава се беше оказала! — Ще освободя тези Сестри, които държат в плен, и ще ги науча онези какво означава да предизвикват Айез Седай! И ще заловя ал-Тор отново. — Нямаше да му позволи да й се измъкне, дори да се наложеше лично да поведе цялата Бяла кула, за да го плени! Прорицателството беше изрично. Тя щеше да триумфира!
Коварла погледна притеснено Алвиарин и отвори уста.
— Майко, онези мъже… мисля, че…
— Не мисли! — сопна се Елайда, стисна куките и се наведе напред толкова свирепо, че Коварла чак вдигна ръка пред лицето си, като да се предпази от плесницата й. Присъствието на Алвиарин се бе изплъзнало от ума на Елайда. Какво пък, тя вече знаеше каквото знаеше. С това щеше да се справи по-късно. — Запази ли го в тайна, Коварла? Освен че си уведомила Пазителката?