Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Синко, това с жезъла и такето си го попрекалил! Ако ги беше запазил за себе си, щеше да покориш цялата земя нашир и надлъж! Но хвала на Аллаха, че се върна жив и здрав с жена си и децата си!
Това било най-прекрасната и най-щастлива нощ в живота на всички. На сутринта Хасан облякъл дреха от най-хубав плат, отишъл на пазара, купил роби и неволници, платове и скъпоценности — огърлици, накити, скъпи мебели и съдини, каквито имат само царете. После купил още къщи, градини и ниви. Всички заживели в охолство и благодат, яли, пили и се веселили, докато не ги споходил онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Хвала на господаря на царе и поданици, който е вечно жив и не умира!…
Приказка за Аля ад-Дин и неговата вълшебна лампа
Разправят също, царю честити, че в някакъв град на Китай живял шивач. Живеел бедно. Имал син на име Аля ад-Дин. Той бил палав и непочтен още от малък. Когато станал десетгодишен, баща му решил да го научи на занаят, но тъй като не могъл да даде сина си при майстор, комуто да плаща, за да изучи момчето, взел сина си в работилницата си, за да му предаде собствените си шивашки умения. Но Аля ад-Дин бил лошо момче — по цели дни да се шляел с уличните хлапета и хулигани и не се свъртал нито за час, нито дори за минута в работилницата. Само чакал кога баща му ще отиде при някой мющерия, и веднага напускал работилницата и тичал на игра с другите палавници. Такива били навиците му и нищо не могло да го застави да слуша баща си, който се морил да го съветва, но така и не сколасал да го вкара в правия път, защото заболял от тежка болест и умрял.
А Аля ад-Дин продължавал да се държи като малоумен. Когато майка му видяла, че мъжът й се е представил в лоното на всевишния Аллах, а синът й не знае никакъв занаят, нито се хваща на работа, с която да си извади хляба, тя продала всичко, което съпругът й държал в работилницата, и започнала да преде памук, за да изхранва и себе си, и сина си. А той, щом видял, че се е отървал от строгия си баща, започнал още повече да лудува и се прибирал у дома само в часовете за хранене, докато бедната му майка се съсипвала от работа, за да припечели комат хляб за двамата. Така живели, докато Аля ад-Дин станал петнайсетгодишен.
И ето че веднъж, когато Аля ад-Дин си играел на улицата с другите калпазани, недалеч от тях спрял някакъв чужденец. Той се загледал в момчето. Този човек бил от магрибински род, маг, който с магиите си вършел хитрост след хитрост, знаел всякакви науки и до съвършенство знаел тайните за разчитане разположението на звездите. Когато зърнал Аля ад-Дин, той си казал: „Наистина това момче е онова, което ми трябва. Тъкмо той ще свърши работата, заради която напуснах страната си!“ Привикал настрани едно от момчетата и го заразпитвал за Аля ад-Дин — чий син е, как се е казвал баща му, после пристъпил към самия Аля ад-Дин и го дръпнал встрани…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че магрибинецът запитал Аля ад-Дин:
— Синко, ти да не си син на еди-кой си шивач?
— Да, господин хаджи! — отговорило момчето. — Но моят баща не е между живите!
Магрибинецът се хвърлил на шията му, прегърнал го, зацелувал го и заплакал. Аля ад-Дин много се зачудил и запитал:
— Защо плачеш? Откъде познаваш баща ми?
— Дете мое! — отговорил магрибинецът със слаб разтреперан глас. — Плача; защото ти ми съобщи за смъртта на баща си, а той ми е брат по баща и майка! Така се изморих в път от далечни земи, но ме радваше надеждата, че неговият лик ще развесели взора ми, а ти, племеннико, ми съобщаваш, че е умрял! Аз плача за него, че е умрял, преди да го видя! Още щом те зърнах, усетих, че ти си синът на брат ми, познах те сред цялата тайфа момчетата, с които играеше! А брат ми — баща ти, още не беше женен, когато се разделихме! Надявах се след дългите пътувания пак да го видя, но ме застигна вечната разлъка! Не може да се избегне предначертаното, но ти, синко, ще си ми вместо брат, защото си негов син. С тебе ще се утешавам занапред! Който е оставил такъв син, той не е умрял! — после пъхнал ръка в джоба си, извадил десет динара, подал ги на Аля ад-Дин и добавил: — Вземи, момче, тези пари, отнеси ги на майка си и й кажи: „Моят чичо, братът на баща ми, се е върнал от чужди земи!“ А аз, ако ми позволи Аллах, утре ще дойда у вас, за да поздравя майка ти, да видя дома, където е живял брат ми, и да посетя гроба му!