Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Ще ни се наложи да тръгнем… — прекъсна го Чан, закашля се и бръкна в страничните джобовете на палтото си. — Нося ги от доста време точно за този момент…
Госпожица Темпъл изписка от радост и примигна, защото сълзите отново започнаха да гъделичкат очите й. Зелените й боти! Тя седна на пода, без изобщо да се замисли за доброто възпитание, грабна изгубените си съкровища и ги обу.
— Не мога да ви опиша какво значи това за мен — възкликна тя. — Ще ми се смеете. Вече ми се смеете. Знам, че са просто обувки, а аз имам много обувки. И честно казано, преди четири дни не бих дала и пет пари за тези, но сега не бих се отказала от тях за нищо на света.
— Разбира се — тихо каза Свенсон.
— О! — възкликна госпожица Темпъл. — Имаме и ваши вещи — от шинела ви, който изгубихме, но, както казах, взехме оттам картата и една сребърна табакера! Е, всъщност те не са у мен, у Елоиз са, но когато я намерим, ще си ги получите.
— Наистина, това е чудесно…
— Табакерата сигурно ви е скъп спомен.
Докторът кимна, но после извърна очи и се намръщи, сякаш не искаше да говори повече. Чан отново се разкашля, кръвта хъркаше в гърдите му.
— Трябва да направим нещо за вас — каза Свенсон, но Чан поклати глава.
— Дробовете ми…
— Стрито стъкло — каза госпожица Темпъл. — Графинята ми каза как ви била убила.
— Съжалявам, че я разочаровах… — Той се усмихна.
— Дори само стъклото би увредило дробовете ви, а с допълнителните му отровни свойства е цяло чудо, че не сте изпаднали в сънни видения — каза Свенсон съвсем сериозно.
— Предпочитам ги пред тази кашлица, уверявам ви.
— Има ли начин да се извади? — попита госпожица Темпъл.
Докторът замислено свъси вежди. Чан отново се изхрачи и заговори:
— Историята ми е проста. Не знаехме къде сте и се разделихме: докторът отиде в Тар Менър, а аз в министерството, но не бяхме отгатнали правилно. Натъкнах се на Баскомб и графинята, станах свидетел на Процеса, бих се със Сонк, едва не умрях, а после ви проследих — твърде късно — до „Сен Роял“, откъдето взех ботите, и се качих на влака за Харшморт. Когато дойдох тук, видях най-влиятелните личности смазани, с умове, източени в книгите, а Робърт Вандаариф — безмозъчен като маймуна, да запълва страници с разказа за тайните си. Не можах да предотвратя трансформацията на трите жени… — Млъкна и госпожица Темпъл си даде ясна сметка доколко и двамата със Свенсон са стигнали до предела не само на силите си, но и на сърцата си. — Но убих майор Блах. Останалото е залавянето и провалът, а също така убих и човека на графинята господин Грей.
— О! Те жестоко се караха заради това! — възкликна госпожица Темпъл.
— Той беше пратен да свърши нещо тайно от останалите, сигурен съм. Не зная какво. — Погледна я. — Вие казахте, че ни пазят драгуни, така ли?
— Не точно пред вратата, но по коридора, да. Десетина мъже с командир капитан Смайт. Полковникът…
— Смайт ли казахте? — възкликна Чан.
— И аз го срещнах — каза Свенсон. — Той ми спаси живота!
— Той някак си познава и мен — добави госпожица Темпъл. — Всъщност беше доста странно…
— Ако успеем да се отървем от полковник Аспиш, Смайт ще се присъедини към каузата ни, сигурен съм — каза Чан.
Госпожица Темпъл хвърли поглед към вратата.
— Е, ако това е всичко, което ни е нужно, значи скоро ще тръгваме. Докторе?
— Можем да говорим и по пътя. Трябва да ви кажа обаче, че на покрива има дирижабъл, с него дойдохме от Тар Менър. Може да го използват, за да стигнат до някой кораб или…
— Или да отидат чак до Мекленбург — каза Чан. — Тези машини са удивително мощни.
— Да, уверих се лично. Но важното е друго. Трябва да спрем сватбата. Трябва да спрем херцога.
— И да намерим Елоиз! — възкликна госпожица Темпъл. — Особено след като стъкленият ключ е у нея!
— Какъв стъклен ключ? — попита Чан и се намръщи.
— Не ви ли казах за него? Според мен той служи, за да се четат книгите безопасно. Взехме го от джоба на Бленхайм.
— А той как го е получил?
— Няма значение! — Госпожица Темпъл грейна. — Бързо лягайте на пода! Или не, може и да сте на канапето, но затворете очи и не мърдайте!
— Селесте, какво правите? — попита Свенсон.