Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Под претекст, че го угощава с тази закуска, Флора го изведе на стълбите, докато лелята на мистър Ф. продължаваше да повтаря с неизразима злоба, че е „момче“ и че има „придирчив стомах“, и да настоява, че конското ястие, което му бе така настоятелно предписала, е точно за него.
— Такива неудобни стълби, Артър, и с толкова ъглови стъпала — прошепна Флора. — Имаш ли нещо против да ме прихванеш през кръста под пелерината ми?
С чувство, че слиза много смешно по стълбите, Кленъм изпълни искането й и пусна пищния си товар пред вратата на столовата. Всъщност дори и тук той се отърва с мъка, защото тя продължи да се гуши в него и да шепне:
— За бога, Артър, нито дума за това пред папа!
Тя придружи Кленъм в стаята, където Патриарха седеше сам, долепил обувките си до решетката на камината, и въртеше палци, като че ли никога не е вършил нищо друго. Младият патриарх, на 10-годишна възраст, го гледаше от портрета над него със същата ведрост. И двете гладки глави бяха еднакво сияещи, глуповати и издути.
— Мистър Кленъм, радвам се да ви видя. Надявам се, че сте добре, сър, надявам се, че сте добре. Моля, седнете, седнете, моля.
— Надявах се, че няма да ви намеря сам, сър — каза Кленъм, като седна, и се огледа съвсем разочаровано.
— А, така ли? — запита мило Патриарха. — Наистина ли?
— Но нали ти го казах, папа — извика Флора.
— Ах, разбира се! — отвърна Патриарха. — Да, точно така. Ах, разбира се!
— Моля ви, сър, отиде ли си мис Уейд? — тревожно запита Кленъм.
— Мис…? О, вие Уейд ли я наричате? — отвърна мистър Казби. — Много подходящо.
Артър отвърна бързо:
— А как я наричате вие?
— Уейд — каза мистър Казби. — О, винаги Уейд.
Като погледа няколко секунди филантропа с дългите копринено бели коси, през което време мистър Казби си въртеше палците и се усмихваше на огъня, като че ли искаше така добродушно да бъде изгорен от него, че би могъл да му прости, Артър започна:
— Извинете, мистър Казби…
— Не така, не така — каза Патриарха, — не така.
— Но мис Уейд беше с някого, с една млада жена, отгледана от мои приятели, върху която тя не изглежда да упражнява много добро влияние и която бих желал да уверя, че тези хора още се интересуват от нея.
— Така, така! — отвърна Патриарха.
— Ето защо ще бъдете ли така любезен да ми дадете адреса на мис Уейд?
— Ай, ай, ай! — каза Патриарха. — Колко жалко! Да бяхте изпратили да ми кажат, докато бяха още тук! Забелязах младата жена, Кленъм, с много черна коса и черни очи. Дано не греша, да, дали не греша?
Артър кимна с глава и повтори с променено изражение:
— Бъдете така добър да ми дадете адреса.
— Ой, ой, ой! — завайка се ласкаво Патриарха. — Колко жалко, колко жалко! Нямам никакъв адрес, сър. Мис Уейд живее повечето време в чужбина, мистър Кленъм. Това е вече от няколко години насам и е (ако може да кажа това за свой подобен и за една дама) много капризна и непостоянна до крайност, мистър Кленъм. Може да не я видя пак за дълго, много дълго време. Може и хич да не я видя вече. Колко жалко!
Сега Кленъм разбра, че имаше точно толкова надежда да получи подкрепа от Патриарха, колкото от портрета му, но все пак рече:
— Мистър Казби, бихте ли могли за удовлетворение на приятелите ми, за които ви споменах, и под каквато гаранция за запазване на тайната бихте счели за нужно да ми наложите, да ми дадете някакви сведения относно мис Уейд? Виждал съм я в чужбина, виждах я и тук, но не зная нищо за нея. Бихте ли могли да ми кажете нещо?
— Не мога да ви кажа нищо — отвърна Патриарха и заклати глава най-благосклонно. — Абсолютно нищо. Ц-ц-ц! Колко жалко, че тя стоя така малко, а вие се забавихте! Като доверено лице, от време на време съм заплащал пари на тази дама, но какво удовлетворение е това за вас, сър?
— Наистина никакво, сър — каза Кленъм.
— Наистина никакво, сър — се съгласи Патриарха и лицето му светна в добродушна усмивка към огъня. — Намерихте мъдрия отговор, мистър Кленъм. Наистина никакво, сър.
Като го гледаше как седи и си върти загладените палци, Кленъм си помисли, че така ще извърта и въпроса, ако продължат разговора, без да отиде нито крачка напред, и това му помогна много да се убеди, че усилието му е напразно. Оня можеше спокойно да се унася в мислите си, защото мистър Казби, свикнал да успява навсякъде благодарение на обема си и на белите си коси, знаеше, че силата му се крие в мълчанието. И така Казби седеше и въртеше палци, а от всяка подутина на плешивото му теме и чело се излъчваше ведрина, която озаряваше всичко наоколо.