Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ортанс Кортес се ненавиждаше.
Идеше й да се шамароса, да се прикове на позорния стълб, никога повече да не си продума. Да спука от подигравки една патица, която се казва… Ортанс Кортес.
Беше изпуснала шанса на живота си.
Изцяло по своя вина.
Никълъс я бе взел със себе си в Париж да присъства на ревюто на „Шанел“. „Шанел“! Тя бе изкрещяла, „Шанел“, наистина ли? И на подиума Карл Лагерфелд, истинският, в плът и кръв?
— И възможността да се срещнеш с Ана Уинтур — добави Никълъс, поглаждайки с ръка жълто-розовата си вратовръзка. — Поканен съм на коктейла след спектакъла и ти ще ме придружиш…
— О, Никълъс! — запелтечи Ортанс. — Никълъс, Никълъс, как да ти се отблагодаря?
— Не ми благодари. Бутам те напред, защото знам, че от теб може да излезе нещо и че някой ден ще се възползвам…
— Лъжец! Правиш го, защото си лудо влюбен в мен!
— Точно това имах предвид.
Взеха Евростара до Париж в седем и дванайсет сутринта. Бяха станали в пет, за да уточнят какво ще облекат, за да бъдат на висотата на събитието. На Гар дю Нор взеха такси. Бързо, карайте за Гран Пале.
Ортанс непрекъснато се оглеждаше в огледалцето на синята пудриера „Шисейдо“ и десет пъти попита Никълъс: как изглеждам, кажи, как изглеждам?
Той повтори десет пъти: божествена, божествена…
Тя го попита за единайсети път.
На входа на Гран Пале показаха поканите.
Наредиха се на опашката, за да стигнат до голямата зала и да застанат под големия прозорец на покрива, въртейки глави във всички посоки, за да не пропуснат нещо от обстановката, да не се разминат с някоя светска личност. А те бяха толкова много, че Ортанс се отказа да изброява имената им. Ревюто бе ослепително. Декорът представляваше бутика на улица „Камбон“, сведен до размерите на музикален павилион. Гигантски реплики на чанти на „баклавички“, копчета, джуфки, шапки клош, всякакви емблематични аксесоари на Шанел… По стените на павилиона висяха перлени колиета, всичко беше бяло, елегантно. Манекенките нямаха грешка.
Ортанс аплодираше с всичка сила.
Никълъс се наклони към нея и прошепна:
— Укроти ентусиазма си, скъпа, ще вземат да си помислят, че съм довел някоя братовчедка от провинцията.
Тя на мига си придаде отегчен вид и се прозя, веейки си с поканата.
На коктейла се блъска с лакти до изнемога, докато се добере до Ана Уинтур. Трябваше да действа светкавично. Публична тайна бе, че Уинтур никога не се задържа дълго, не се смесва с простосмъртните.
Ортанс преодоля двамата телохранители, представи се като журналистка и се обърна към дизайнерката:
— Мислите ли, че рецесията ще се отрази на модните дефилета тази седмица в Париж, или, за да съм по-експлицитна, в състояние ли е кризата да сведе до нула не само списъка с поръчките на модните къщи, но също така и самочувствието, и въображението на прочутите дизайнери?
Много се гордееше, че измъдри този въпрос.
Ана Уинтур обърна към нея погледа си на слепец, скрит зад огромните черни очила.
— Хм… нека помисля… Ще ви отговоря, след като се убедя, че правилно съм разбрала въпроса ви.
След което й обърна гръб, давайки знак на пазачите си да я освободят от натрапницата.
Ортанс остана с увиснало чене, със залепнала идиотска усмивка на лицето. Размазана. Ана Уинтур я размаза. Въпросът й беше адски тъп, кръгла нула. Дълъг, неясен, объркан, претенциозен.
Беше станала за резил пред единствения човек на света, когото искаше да впечатли. Каза си, че да станеш „за резил“, беше точно това: желанието да се покажеш по-любезен, по-оригинален, по-умен, а всъщност да не ти стига акълът и да се изложиш пред очите на всички.
Наближаваше краят на май, Лиз се готвеше да отлети за Лос Анджелис и, честно казано, на Гари не му беше неприятно. Тя беше от момичетата, които парадират с независимостта си, отхвърлят господството на мъжете, мятат букетите в кофата за боклук, плезят се, показвайки пиърсинга си, когато им държиш вратата, но като истинска съпруга с удоволствие повтаряше след всяка втора дума „ние“, и — върховно престъпление — слагаше четката си за зъби редом с неговата и си бе донесла горнището на пижамата.