Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
И пак Марсел Гробз е на топа на устата, нужно е незабавно да се внедри нов продукт, който да увеличи продажбите. В очите на финансистите чете тревогата от сериозната рецесия, пред която са изправени, и не знае какво да им отговори.
Деветнайсет часът. Връщане на авеню „Ниел“ и отново оглед на днешните и утрешните проблеми, но вече не на бегом. Развитието на електронната икономика, експанзията на интернет, нарастващият апетит на потребителите за пазаруване онлайн. Подписване на кореспонденцията. Останал е сам. Силната светлина пада директно върху плота на бюрото. Прокарва пръст отгоре, оглежда го и го избърсва в ръкава си. Подпира брадичка на ръката си и се поглежда в огледалото насреща. Вижда едър мъж с изкривена вратовръзка, с две разкопчани копчета на ризата, корем, преливащ над колана, едри ръце, розово теме и венец от рижа коса. Замисля се. Обляга се назад и се протяга. Казва си, че трябва да започне да спортува по малко, да отслабне… И да си намери помощник. Вече не може да се справя сам с всичко. Годините си казват думата, идва му нанагорно, не е първа младост.
Двайсет и един часът. Марсел Гробз напуска работното място и поема към дома.
Мина още един ден, изниза се неусетно, казва си той, поглеждайки часовника си. И утре отново на пангара…
Уморен е. Пита се колко ли още ще издържи на този ритъм.
Вече не се качва по стълбите.
Взема асансьора.
Писмото пристигна със сутрешната поща. Ифижени видя името на домоуправителя, изписано най-отгоре, и остави плика на кухненската маса. Не можеше да си поеме дъх, краката не я държаха. Все едно хергеле диви коне бе преминало отгоре й.
Изчака обедната почивка, опече наденички и притопли пюрето за Клара и Лео, които обядваха вкъщи, защото беше по-евтино, отколкото да се хранят в училищния стол.
Разпечата писмото, почти разкъсвайки плика.
Прочете го един път, два пъти.
Дивите коне отново я прегазиха.
Трябваше да напусне портиерското жилище. Имаше на разположение три месеца да си намери нова работа — подологът не й бе подновил договора — и ново жилище. Зави й се свят.
Клара и Лео престанаха да чертаят пътечки в пюрето и попитаха:
— Не си ли добре, мамо?
— Добре съм, добре съм…
— Тогава защо очите ти плуват във вода?
На летище „Роаси“ Милен Корбие подаде паспорта си на митничаря.
— Добре дошли в Париж! — поздрави той, вдигайки поглед към красивата блондинка, скрита зад големи черни очила.
Тя кимна.
— Може ли да свалите очилата си?
Тя се подчини. Около дясното й око имаше огромна синина.
— Да не би елеронът да ви е пернал по окото? — попита той.
Тя въздъхна.
— Де да беше така…
Беше спомен от г-н Уей65, на изпроводяк. По-точно от неговия телохранител. Закара я до летището, за да се увери, че заминава сама и не отмъква нищо. Можеше да е скрила куфар в някоя от багажните клетки. Поиска да пребърка чантата й, преди да се качи на самолета. Тя се възпротиви — бе увила диамантените си гривни и накита си от „Шоме“ в използвани хартиени кърпички. Той я разтърси яко. Тя направи опит да се защити, изгуби равновесие и се блъсна в металната рампа. Уей сви рамене и си тръгна, опасявайки се от скандал.
Милен Корбие взе самолета в тринайсет и четирийсет и слезе на „Роаси“ в седемнайсет и четирийсет. Единайсет часа в облаците. Единайсет часа не спря да предъвква разбитите си илюзии. На пекинското летище китайската стюардеса се учуди, че пътува без багаж. Френски групи, които се прибираха в родината, си показваха снимки, заснети с мобилните телефони. Персоналът по поддръжката дискретно метеше, по пода не се виждаше и парченце хартия. Терминал 2 блестеше от чистота. Можеш да ядеш направо от земята, каза си тя, отбелязвайки най-малката подробност. Кракът й нямаше да стъпи повече тук. Прекрасният й апартамент щеше да остане необитаем, мебелите щяха да бъдат разпродадени. Какво ли щеше да стане с козметичната линия, която създаде? Г-н Уей щеше да има нужда от нея, за да продължи да я разработва. Щеше да е бесен…
Граничният служител й върна паспорта и тя излезе, без да спира край багажните ленти. Г-н Уей склони да й върне паспорта, но само това. От какво друго имала нужда, за да посети старата си болна майка, излая той. Лонс льо Соние не е Париж… Няма да й се налага да носи изискани тоалети, да прави излишни разходи. Ще оставиш всичко тук, така ще бъда сигурен, че ще се върнеш, тросна се той. Знаеш, че съм длъжен да те предпазя от глупави постъпки. Нима не си щастлива тук? Помисли само за купищата пари, които печелиш благодарение на мен. Имаш си собствен апартамент, мебели, плазма… Всичко това благодарение на мен… Тя бе свела очи. Пръстите й здраво стиснаха паспорта, сякаш се бяха докопали до частица свобода. Напусна Пекин бедна като църковна мишка, след като се бъхти неуморно цели две години. Освен бижутата, успя да скрие десет хиляди долара в колана за жартиери.
65
Виж „Бавният валс на костенурките“, цит.изд. — Б.пр.