Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Само благодарение на тях успяваше да се задържи тук, в тази омразна дупка.
Срещна въпросителния поглед на Дориан и кимна. Нямаше смисъл да пилеят време.
Дориан прегърна Каол и двамата си размениха по няколко сподавени думи.
Елин се зае да чертае един Знак на Уирда в прахоляка, достатъчно огромен да побере двама им с Дориан. Трябваше да нарисува два застъпващи се: един за отваряне и един за затваряне.
Заключване. Отключване.
Беше ги научила в самото начало. И ги беше използвала.
- Ще минем . без сантиментална раздяла, така ли, принцесо? - попита Роуан, докато тя рисуваше първия знак с крака си.
- Би било прекалено драматично - отвърна. - Дори за мен.
Той обаче я спря, преди да довърши втория символ. Вдигна брадичката ѝ с пръсти.
- Дори докато си... там - подхвана с озарени от луната боровозелени очи, - аз ще съм с теб. - И долепи длан до сърцето ѝ. - Тук. Ще съм тук с теб.
Тя сложи своята ръка върху гърдите му и изпълни дробовете си, сърцето си с аромата му.
- И аз съм с теб. Винаги.
Роуан я целуна.
- Обичам те - промълви в устата ѝ. - Върни се при мен.
Сетне се оттегли отвъд границите на недовършените символи.
Студ превзе тялото ѝ веднага щом ароматът и топлината му се отдалечиха от нея. Но тя задържа раменете си смело изправени. Продължи да диша все така равномерно, запаметявайки линиите на лицето му.
Дориан влезе в знаците с ярко грейнали очи. Елин каза на Роуан:
- Затвори последния, като приключим.
Принцът ѝ, вреченият ѝ кимна.
Дориан извади сгънато парче плат от жакета си. Разпъна го, разкривайки два къса черен камък. И Амулета на Оринт.
Стомахът ѝ се преобърна и неприятното чувство от близостта с нещо толкова неземно едва не подкоси коленете ѝ. Но все пак успя да вземе Амулета на Оринт от ръката му.
- Предположих, че ще искаш ти да я отвориш - рече тихо Дориан.
Тук, където бе страдала и възтържествувала, откъдето толкова неща водеха началото си.
Елин претегли древния амулет в дланите си и обходи с палци златните му ръбове. За миг се пренесе отново в онази уютна стая в имението край реката, когато майка ѝ завеща амулета.
Проследи с пръсти Знаците на Уирда по гърба му. Руните, с които бе изписана ужасяващата ѝ съдба: Безименна е цената.
Изписана толкова отдавна... преди векове. Предупреждение от Бранън - и потвърждение. За необходимостта от саможертвата им. Нейната саможертва.
Бранън бе възроптал срещу боговете, беше белязал амулета с дири, които Елин да разтълкува един ден. За да разбере. Сякаш можеше да се опълчи на участта си. Празна надежда.
Тя отново завъртя амулета и докосна с пръсти безсмъртния елен върху предницата му.
Време назаем. Така бе живяла досега.
Златото, запечатало двете части на амулета, се разтопи в ръцете ѝ и закапа, съскайки по ледената земя. Тя го отвори.
Неземната смрад на третия ключ я връхлетя свирепо, зашепна ѝ на езици, несъществуващи в Ерилея.
Елин просто пусна парчето камък в отворената длан на Дориан. То издрънча в другите два ключа и звукът навярно отекна във вечността, във всички светове.
Дориан потрепери, а Каол и Роуан подскочиха.
Елин прибра двете половини от амулета в джоба си. Малки късчета от Терасен, които щеше да вземе със себе си. Където и да попаднеха с Дориан.
Тя погледна Роуан за последно. Прочете думите в очите му. Върни се при мен.
И тези думи щеше да отнесе със себе си. Лицето му също. Дори Ключалката да ѝ отнемеше всичко, те щяха да останат. Завинаги.
Помъчи се да преглътне буцата, заседнала в гърлото ѝ. И изтръгна очи от пронизителния взор на Роуан. Разряза едната си длан. После и тази на Дориан.
Звездите сякаш се приближиха, а планината надникна над раменете на Елин и Дориан. Тя приплъзна острието и по вътрешната страна на предмишницата си. Толкова надълбоко, че
кожата се отвори.
За да отвори ' портата, трябваше да се слее с нея.
Ераван се бе опитал да слее Калтейн Ромпие с портата - беше присадил парчето камък в ръката ѝ не за да го скрие, а за да подготви тялото ѝ за другите две. За да я превърне в жива Порта на Уирда, която да контролира.
Едното късче бе унищожило Калтейн. А трите...
Името ми е Елин Ашривер Галантиус и няма да се боя.
И няма да се боя.
И няма да се боя.
- Готов ли си? - пророни Елин.
Дориан кимна.
С един прощален поглед към звездите, към Господаря на Севера, бдящ над Терасен, Елин взе парчетата камък от разтворената длан на Дориан.
И когато двамата съединиха окървавените си ръце, когато магиите им изригнаха от тях и се сляха в ослепителна, стихийна експлозия, тя притисна Ключовете . на Уирда към зейналата рана на ръката си.