Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Върни се при мен, беше ѝ прошепнал.
Знаеше, че ще я чака. Роуан щеше да я чака, докато Отвъдното не го призовеше.
Някаква безценна, свидна частица от магията ѝ се изтръгна от тялото ѝ и Елин проплака, олюлявайки се на краката си. Само опората на краля не ѝ позволи да се свлече на земята.
Ключалката беше почти завършена; двата застъпващи се кръга на Окото - почти изковани.
Магията ѝ се гърчеше, молеше я да спре. Но Елин не можеше. И нямаше да спре.
- Скоро - увери я кралят.
Като се обърна към него, го видя да се усмихва.
- Обещах да ти предам едно послание - каза тихо той. Образът му постепенно се размиваше, изцеден почти докрай от енергията си. Но той продължаваше да се усмихва. Изглеждаше в покой. - Родителите ти... Толкова се гордеят с теб. Помолиха ме да ти предам, че те обичат безкрайно. - Вече беше почти прозирен, думите му звучаха като шепот на вятъра. - И че
си изплатила дълга си, Огнено сърце!
В следващия миг изчезна. Вля и сетната част от себе си в Ключалката. Заличавайки всяка следа от себе си.
Елин не усещаше сълзите по лицето си, когато се свлече на колене. И продължи да отдава магията си, цялото си същество. Името ми е Елин Ашривер Галант...
Сподавен писък се изтръгна от гърлото ѝ с изковаването на последната частица от Ключалката.
Ключалката, вече толкова истинска, колкото собствената ѝ плът.
И последната капка магия бе напуснала тялото на Елин.
97
Не можеше да помръдне. Да мисли.
Потокът на светлината и живота ѝ бе пресъхнал напълно. Не беше останал нито въглен. Само една капчица вода.
Тя се вкопчи в нея, прегърна я закрилнически.
Дванайсет фигури изникнаха през портала зад нея. Явиха се като духове насред този кръстопът на вечността.
- Завършена е - обяви фигурата с множество лица, приближавайки Ключалката, увиснала във въздуха.
Съществото махна с призрачната си, непрестанно изменяща се ръка и Ключалката се понесе към Елин. И кацна в скута ѝ - златна и лъскава.
- Отвори портата към нашия свят, момиче! - нареди богът с глас, изтъкан от стомана и писъци. - И нека най-сетне се завърнем у дома!
Последното отдаване. Да ги изпрати в тяхното измерение и да затвори портата. Щеше да използва последното късче от съществото си, последната капчица, за да затвори завинаги портата с Ключалката. И да изчезне.
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
- Веднага! - заповяда богът с глас като тътен на разбиващи се вълни. - Достатъчно дълго чакахме.
Елин съумя да вдигне глава. Да погледне блещукащите фигури. Същества от друг свят.
Ала сред тях, притисната между телата им, сякаш я държаха в плен...
Елена я гледаше с изцъклени, измъчени очи.
Готова за кралството си да умре...
Едната фигура щракна с призрачни пръсти на Елин.
- Достатъчно!
Елин вдигна очи към богинята. Познаваше гласа ѝ. Деанна.
После плъзна безмълвно поглед по всички. И намери онази, която бе като блещукаща зора, като сърцето на пламък.
Мала не я погледна. Не поглеждаше и Елена, собствената си дъщеря.
Елин извърна очи от Носителката на огъня. И заяви на всички ТЯХ:
- Искам да ви предложа една уговорка.
Боговете застинаха. Деанна изсъска:
- Уговорка? Осмеляваш се да преговаряш с нас?
- Аз ще я изслушам - обади се фигура с нежен, любящ глас. Нещото в ръката ѝ се затърчи и Елин го принуди да им разкри онова, което желаеха.
Портала към техния свят. Ярката слънчева светлина, обляла тучни зелени хълмове, едва не я ослепи. Боговете се завъртяха към гледката и някои въздъхнаха с въжделение.
Елин каза:
- Искам размяна. Преди да изпълните своя дълг.
Думите ѝ звучаха далечно, изтласкваше ги от гърлото си с мъка.
Боговете наново застинаха. Елин надникна към Елена. И се усмихна топло.
- Заклели сте се да вземете Ераван с вас. Да го унищожите - продължи тя.
Богът с глас като смъртта извърна лице към нея. Сякаш току-що си спомняше, че наистина бяха дали толкова абсурдно обещание.
- Искам размяна - повтори Елин. И успя да посочи с ръката, в която бе затворила цялата вечност. - Душата на Ераван за тази на Елена.
Този път и Мала обърна лице и се втренчи в нея.
Елин промълви в тишината:
- Оставете Ераван на Ерилея. И в замаяна пуснете Елена. Нека душата ѝ продължи да съществува в Отвъдното при близките ѝ.
- Елин - прошепна Елена и по бузите ѝ се търкулнаха сребристи сълзи.