Кралство на пепелта

Думите прокънтяха глухо, грозно в нея.

- Позволи ми да открия друг начин. - Гласът му пресекна, но Роуан продължи да кръстосва из шатрата. - Ще намеря друг начин, Елин...

- Няма друг начин. Не разбираш ли? Всичко това... - изсъска тя и разпери ръце. - Върша всичко това, за да оцелеете вие. Целият ми народ.

- И ще платиш с живота си. За да изкупиш някаква стара вина.

Тя стовари ръка върху купчината вехти книги.

- Да не смяташ, че искам да умра? Да не смяташ, че ми е лесно да погледна небето и да се питам дали някога ще го видя пак? Да гледам теб и да си мисля за всички години заедно, които така и няма да получим?

- Не знам какво искаш, Елин - процеди той. - Не си особено откровена с мен.

Сърцето ѝ заблъска.

- Искам всичко да приключи... по един или друг начин. - Пръстите ѝ се свиха в юмруци. - Искам да сложа край.

Той поклати глава.

- Знам. И знам какво си преживяла, че онези месеци в Доранел са били истински ад за теб, Елин. Но не бива да се предаваш. Не и сега.

Очите ѝ пламнаха.

- Държах се заради това. За тази цел. За да върна ключовете в портата. Докато Каирн ме разкъсваше парче по парче, докато Майев ми отнемаше всичко, единствено мисълта, че трябва да оцелея заради мисията си, не ми позволи да се прекърша. Съзнавах, че ако се проваля, всички ще умрете. - Дишането ѝ стана неравномерно, на пресекулки. - След това обаче си позволих глупостта да се надявам, че няма да ми се наложи да изплатя дълга си, че може отново да видя Оринт. Че Дориан може да се жертва вместо мен. - Тя се изплю на земята. - Що за човек ме прави това? Що за човек ме прави ужасът, който изпитах, виждайки го днес?

Роуан отново отвори уста да отговори, но тя го прекъсна с пресеклив глас:

- Тъкмо бях решила, че може да ми се размине. И боговете пратиха Дориан с трите ключа буквално на пътя ми. Кажи ми, че не е умишлено, че тези богове, или каквито там сили управляват света ни, не реват в лицето ми, че аз трябва да изкова Ключалката.

Роуан се втренчи в нея безмълвно, задъхано. И след дълго проточил се момент той каза:

- Ами ако въпросните сили не са довели Дориан на пътя ни, за да платиш ти дълга?

- Не те разбирам.

- Ами ако нарочно са ви събрали. За да не избирате един от двама ви, а да споделите бремето. Един с друг.

Дори пламъците в мангалите сякаш застинаха.

Той продължи с искрящ поглед:

- Когато унищожихте стъкления дворец, когато се хванахте за ръце и... За пръв път виждах такава мощ. Някак сляхте силите си, превърнахте ги в едно цяло. Ако за изковаването на Ключалката е потребен един от вас, защо всеки от двамата не отдаде половината от себе си? Във вените и на двама ви тече кръвта на Мала.

Елин седна бавно на стола си.

- Аз... няма как да знаем дали ще се получи.

- По-добре, отколкото да тръгнеш на екзекуция със сведена глава.

- Как да поискам подобно нещо от него? - изръмжа тя.

- Бремето не е само твое. И Дориан го знае. Приел го е. Защото другият вариант е да те загуби. - Гневът в очите му се пропука заедно с гласа му. - Ако можех, аз щях да отида вместо теб.