Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елин запищя. И не спря да пищи.
Магията му се изтръгна от онова свещено, съвършено кътче в него.
Изковаването на Ключалката щеше да ги убие. И двамата. А уж идваха с отчаяната надежда, че ще си тръгнат заедно.
Ако не престанеха, ако не сложеха край на това, никой от двамата нямаше да си тръгне.
Той опита да обърне глава. Да ѝ каже: Спри!
Магията му продължаваше да извира от него; Ключалката я изпиваше неудържимо. Поглъщаше ги с неутолима жажда.
Спри! Опита да ѝ каже. Да се изтръгне.
Елин вече ридаеше - ридаеше през стиснати зъби.
Скоро. Съвсем скоро Ключалката щеше да им отнеме всичко докрай. И последното грабителство щеше да е най-жестоко, най-болезнено.
Дали боговете щяха да ги принудят да гледат как взимат душата на Елена? Дали имаше начин, дали бе способен да ѝ помогне, както бе обещал на Гавин? Дориан знаеше отговора.
Спри.
Спри.
- Спри!
Той чу думите, но в първия миг не разпозна гласа.
Докато от една нереална, но и някак съвсем реална врата не се появи мъж. Мъж от плът и кръв, също като тях, но обгърнат от трепкаща светлина.
Баща му.
95
Баща му стоеше пред тях. Мъжът, когото за последно бе видял на моста в един стъклен дворец. Но не точно.
По лицето му се четеше добрина. Човечност.
И тъга. Дълбока, болезнена тъга.
Магията на Дориан постихна.
Дори тази на Елин като че забави потока си от изненада, макар че продължи да се лее агонизиращо от нея.
- Спрете - промълви мъжът и направи крачка към тях, загледан в струята сила, ослепителна и чиста, която захранваше Ключалката.
- Не можем да спрем - каза Елин.
Баща му поклати глава.
- Знам. Започнатото не може да бъде възпряно.
Баща му.
- Не - обади се Дориан. - Не, ти не може да си тук наистина.
Мъжът просто сведе поглед към хълбока на Дориан. Към мястото, където държеше меча си.
- Нима ти не ме призова?
Дамарис. Беше влязъл с Дамарис в обръча от Знаци на Уирда. И в онзи свят, където съществуваха наистина... и още го носеше.
Мечът, безименният бог, на когото служеше, явно бе сметнал, че трябва да погледне още една истина в очите. Една последна истина, преди да срещне края си.
- Не - повтори Дориан.
Само тази дума му идваше наум, гледайки мъжа, причинил толкова страдания на всички.
Баща му разпери умолително ръце.
- Момчето ми - пророни.
Дориан нямаше какво да му каже. Ядосваше се, че го вижда точно сега, в края и началото на всичко.
Баща му извърна очи към Елин.
- Позволете на мен. Нека аз довърша.
- Какво? - изстреля злобно Дориан.
- Ти не си избраникът - каза Елин, но студенината в гласа ѝ като че ли се пропукваше.
- Безименна е цената - отговори кралят.
Елин застина.
- Безименна е цената - повтори баща му. Предупреждението на древна вещица, съдбовните думи, изписани по гърба на Амулета на Оринт. - Да, стигмата на незаконородена те прави Безименна, но нима и аз не съм Безименен? - Широко отворените му очи запрескачаха между двама им. - Какво е името ми?
- Това е нелепо - процеди през зъби Дориан. - Името ти е... Но вместо името му откри в паметта си празна дупка.
- Името ти... - поде Елин. - Името ти е... Как така нямаш, как така не го знаем?
Гневът на Дориан поутихна. Агонията от изтръгването на магията му, на душата му избледня пред следващите думи на баща му.
- Ераван ми го отне. Заличи го от историята, от всеобщата памет. С древно, пъклено заклинание, толкова мощно, че може да се използва единствено веднъж. Само и само да му бъда верен слуга. Дори аз не знам собственото си име. Забравил съм го.
- Безименна е цената - прошепна Елин.
Дориан го погледна. Погледна истински мъжа, когото някога наричаше свой баща.
- Момчето ми - промълви пак баща му.
Любов - любов, гордост и тъга се четяха по лицето му.
Баща му, чието тяло бе обсебено от демон също като неговото, който бе опитал да ги спаси, макар и неуспешно. Баща му, на когото бяха отнели всичко, но така и не се бе преклонил пред Ераван - не и истински.
- Искам да те мразя - каза Дориан с пресекващ глас.
- Знам - отвърна баща му.
- Ти унищожи всичко.
Не съумя да сдържи сълзите си. Елин стисна по-здраво ръката му.
- Съжалявам - каза приглушено баща му. - Съжалявам за всичко, Дориан.
Дори начинът, по който произнесе името му... за пръв път го чуваше така от неговата уста.
Трябваше да го отблъсне. Да го изпрати в някой адски свят.
Но Дориан знаеше заради кого бе срутил Морат. Заради кого бе затрупал с руини стаята с нашийниците, кошмарната гробница.