Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Тогава защо не използваме ключовете? - предложи Несрин. - Защо не ги вземем с нас на север, за да ги използваме? Като унищожим армията, ще...
- Ключовете не могат да се използват - прекъсна я Дориан. - Не и без да убият носителя им. Дори не сме сигурни дали простосмъртен е способен да понесе такава сила. - Той кимна към Елин, която следеше спора мълчаливо, докато Роуан едва се сдържаше да не повърне. - Нещо толкова просто като връщането им в портата ще коства всичко на някого от двама ни. - Добави смутено.
Роуан знаеше, че трябва да се възпротиви, да се разкрещи.
Дориан продължи:
- И това трябва да съм аз.
- Не - отсякоха Каол и Елин в един глас.
Тази беше първата ѝ дума от началото на дебата.
Фенрис се обърна към Каол с гибелно глух глас:
- Предпочиташ да умре моята кралица вместо твоят крал?
Каол се напрегна.
- Предпочитам никой от приятелите ми да не умира. Предпочитам всичко това да не се случваше изобщо.
Ирен се намеси, преди Фенрис да му се е озъбил отново:
- Значи, когато изковете Ключалката и затворите завинаги Портата на Уирда, боговете ще изчезнат?
- Прав им път! - промърмори Фенрис.
Ирен се скова от пренебрежителния му коментар и сложи ръка върху сърцето си.
- Обичам Силба. Дълбоко. Когато тя напусне света ни, ще вземе ли със себе си дарбата ми? - попита всички наоколо.
- Едва ли - каза Дориан. - Поне такава цена не са искали да заплатим.
- Ами другите богове? - поинтересува се свъсено Несрин. - Трийсет и шестте на хаганата. Нали и те са богове? И те ли ще изчезнат от нашия свят, или само дванайсетте?
- Може би нашите богове са различен вид - рече умислено принцеса Хасар.
- Тогава не биха ли могли да ни помогнат? - настоя Ирен. Златистите ѝ очи още тъмнееха от скръбта по богинята, която я бе благословила. - Да се намесят?
- Наистина в света ни съществуват и други сили - каза Дориан, докосвайки дръжката на Дамарис. Меча на Гавин, благословен от бога на истината. - Но според мен, ако тези сили бяха способни да ни помогнат по един или друг начин, вече щяха да са го сторили.
Елин потупа с крак по земята.
- Губим си времето, ако чакаме божествена намеса. Пък и се отклонихме от темата. - Тя впери огнен взор в Дориан. - Освен това няма да обсъждаме кой ще плати цената.
- Защо?
Гьрленият въпрос на Роуан напусна устните му, преди да е смогнал да го възпре.
Вречената му се обърна бавно към него.
- Защото така казах. - Остри, ледени думи. Тя стрелна режещ поглед към Дориан и кралят на Адарлан отвори уста. - Казах! - Процеди Елин.
Дориан пак отвори уста, но Роуан срещна погледа му. Задържа го и му позволи да прочете думите в неговия. По-късно. Ще го обсъдим по-късно.
Дори да забеляза безмълвния им разговор и дискретното кимване на Дориан, Елин не каза нищо. Само повтори:
- Не бива да губим време в безпредметни дебати.
Лоркан кимна.
- Всеки миг, в който държим и трите ключа, увеличава риска Ераван да ни намери и най-сетне да постигне целта си. Или той, или Майев. - Допълни смръщено. - Но при все това бих тръгнал на север. За да може Елин да поотслаби моратската армия.
- Разсъждавай обективно! - изръмжа му Елин. Сетне прокара поглед по всички присъстващи. - Представете си, че не ме познавате, че не съм ви никаква. Представете си, че съм просто оръжие. Сега ли ще ме използвате, или по-късно?
- Само че не си ни никаква - обади се тихо Елида. - Нито на нас, нито на мнозина други.
- Ключовете трябва да се върнат в портата - просъска хладно Елин. - Рано или късно. И аз си отивам с тях. В момента разискваме дали да се случи сега, или след няколко седмици.
Роуан не можеше да го понесе. Нито думичка повече.
- Не.
Всички се умълчаха отново.
Елин оголи зъби.
- Не може просто да бездействаме.
- Ще ги скрием пак - каза Роуан. - Ераван ги търси хиляди години. Може пак да ги загуби. - Той посочи Ирен. - Дори само с нейната сила бихме могли да го унищожим.
- Изключено - изръмжа Елин. - Тя е бременна...
- Ще се справя - пристъпи напред Ирен. - Ако е възможно, ще го направя. Ще проверя дали другите лечителки могат да ми помогнат...
- Ще ви се наложи да убивате или спасявате хиляди Валги, лейди Уестфол - процеди със същата студенина Елин. - Ераван
може да ви убие още преди да го доближите.
- Значи само на теб ти е позволено да жертваш живота си, но не и на нас? - предизвика я Ирен.
- Аз не нося дете в утробата си.
Ирен примигна бавно.
- Хафиза вероятно ще успее да...
- Няма да си играем на вероятности - отсече Елин с тон, който Роуан рядко чуваше. Кралския ѝ тон. - Ще гласуваме. Още сега. Веднага ли връщаме ключовете в портата, или продължаваме към Терасен и чак след това ги връщаме, стига да съумеем да се преборим с онази армия?