Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Съжалявам - повтори баща му.
Нямаше нужда Дамарис да потвърждава искреността на думите му.
- Нека изплатя този дълг - продължи баща му, пристъпвайки по-близо. - Позволете ми да го направя. Та нали кръвта на Мала тече и в моите вени?!
- Не владееш магия като нашата - каза Елин с болка в очите. Баща му срещна погледа ѝ.
- В кръвта ми тече достатъчно от нея, за да помогна. Дориан надникна през рамо към арката, водеща до Ерилея.
До дома им.
- Позволи му тогава - каза той, въпреки че думите му не прозвучаха толкова безчувствено, колкото се бе надявал.
Само тежко и някак уморено.
Елин каза тихо на баща му:
- Така и възнамерявах.
- Няма да си сама - отвърна ѝ баща му. Сетне се усмихна на Дориан като краля, като бащата, който можеше да бъде. Който се оказа, че е бил през цялото време въпреки злата си участ. -
Благодарен съм, че успях да те видя отново. За последен път.
Дориан търсеше думи, ала не ги намираше. Елин се обърна към него с обляно в сълзи лице.
- Единият от нас трябва да управлява кралството.
И преди Дориан да осъзнае какво се случва, каква уговорка бе направила току-що, Елин изтръгна ръката си от неговата.
И го бутна през арката зад тях. Обратно в собствения им свят.
Дориан полетя назад с рев.
Преди мъглите да скрият от взора му Портата на Уирда, съзря как Елин хваща ръката на баща му.
96
Роуан не беше помръднал през часовете, в които стояха до Елин и Дориан и ги наблюдаваха как се взират в нищото. Каол също не трепваше дори.
Нощта отминаваше и звездите се въртяха на небесното си колело над това омразно, студено място.
Накрая Дориан се изопна като струна, загълта трескаво въздух и се стовари на колене.
Без да мръдне, Елин просто пусна ръката му.
Душата на Роуан замръзна.
- Не - програми Дориан и залази към нея, мъчейки се да хване ръката ѝ отново, да се свърже с нея.
Ала раната по вътрешността на предмишницата ѝ се бе затворила.
- Не, не! - закрещя Дориан и Роуан осъзна истината.
Осъзна какво бе сторила.
Последната измама, последната лъжа.
- Какво стана? - попита Каол, докато помагаше на Дориан да се изправи.
Ридаейки, кралят разкопча ножницата на древния меч от хълбока си и го хвърли настрана. Дамарис издрънча глухо на земята.
Роуан просто гледаше втренчено Елин.
Вречената си, която за пореден път го беше излъгала. И него, и всички останали.
- Не стигаше... силата и на двама ни не стигаше. Щяхме да умрем - обясни през вопли Дориан. - Но Дамарис някак призова баща ми и... той зае моето място. Предложи да заеме моето място, за да може тя...
Той скочи напред, протягайки се към ръката на Елин, но вече бе напуснал обръча от Знаци на Уирда.
И те не го допуснаха обратно вътре.
Ограждаха Елин като стена.
Свещената връзка се обтягаше все повече и повече.
- Двамата с краля... те двамата ще довършат - каза разтреперано Дориан.
Роуан почти не чуваше думите му.
Трябваше да се досети. Трябваше да се досети, че ако планът им се провалеше, Елин за нищо на света не би пожертвала приятел. Дори в името на нещо толкова важно. Дори заради собственото си бъдеще.
Знаела беше, че Роуан ще се помъчи да я спре, ако му бе споменала тази възможност, как бе възнамерявала самата тя да постъпи, ако всичко отидеше по дяволите. И се беше съгласила да приеме помощта на Дориан, само и само да влезе на онова място. Сигурно щеше да пусне ръката на приятеля си дори и баща му да не се беше появил.
Толкова пъти му беше споделяла, че иска всичко да приключи най-сетне. Трябваше да се досети.
Каол хвана Дориан и той пророни горестно на Роуан:
- Съжалявам.
Беше го излъгала.
Огнено сърце го бе излъгала.
И сега щеше да умре пред очите му.
***
Уловила ръката на врага си, Елин пак отприщи магията си. Освободи я в буен поток.
Силата на безименния крал не можеше да се мери с тази на Дориан. Но беше достатъчна, както той самият я бе описал. Достатъчна да помогне.
Още от началото не бе планирала да позволи на Дориан да се самоунищожи заради това. А единствено да даде достатъчно от силата си. После щеше да го прати обратно в Ерилея. И да приключи всичко сама.
Да плати за десетте години на егоизъм, десетте години далеч от Терасен, десетте години на бягство.
Агонията се превръщаше във вцепеняващ грохот. Дори старият крал се задъхваше от болка.
Краят наближаваше. Златните обръчи и кръгове на Ключалката започваха да се втвърдяват.
Но трябваше още. Да затвори завинаги това място, всички светове.
Той никога нямаше да ѝ го прости.
Вреченият ѝ.
Ала се налагаше някак да го накара да я пусне, да приеме дълга ѝ. А нямаше да успее да стигне дотук, ако той я умоляваше да не тръгва, ако ридаеше, както тя самата бе искала да заридае, когато го целуна за последно.