Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Ераван може да бъде надвит - настоя Ирен, невъзпряна от думите на кралицата. От гнева ѝ. - Убедена съм. Ако не притежава ключовете, можем да го надвием.
На Роуан му се искаше да ѝ повярва. Повече от всичко на света му се искаше да повярва на Ирен Уестфол. Каол надникна към Дориан - видимо готов на същото.
Но Елин просто посочи принцеса Хасар.
- Как гласуваш?
Хасар се вторачи в нея. Замисли се за момент.
- Гласувам да го направим още сега.
Елин посочи Дориан.
- Ти?
Той се напрегна, все така разбунтуван заради недовършената дискусия. Въпреки това отговори:
- Сега.
Роуан затвори очи. Почти не чу отговорите на другите владетели и съюзници. Стигна с бавни крачки до началото на гората, готов да побегне, ако усетеше, че ще повърне.
Накрая Елин обяви:
- Ти си последният, Роуан.
- Гласувам против. И за сега, и за когато и да било.
Тя впи студен, безчувствен поглед в него. Същия като едно време в Мъглив рид.
- Решено е - промълви някак приглушено и горестно Каол.
- Призори Ключалката ще бъде изкована и ключовете ще се върнат в портата - довърши Дориан.
Роуан просто продължи да се взира в вречената си. В единствената причина да живее.
Елида попита тихо:
- Ти как гласуваш, Елин?
Елин откъсна очи от Роуан и той усети липсата на погледа ѝ като вледеняващ вятър по кожата си.
- Няма значение - каза тя.
92
Елин не им сподели, че призовавайки ги да гласуват, не просто им позволяваше сами да решат съдбата си като свободни хора. Не им сподели, че от страх ги караше да изберат вместо нея. Да вземат това съдбовно решение вместо нея. Да посочат пътя.
Същата нощ лагеруваха в Ендовиер, на едва пет километра от солните мини.
Роуан нареди да издигнат кралската им шатра. Да сложат в нея кралското им легло.
Елин не яде с другите. Почти не докосна храната, която Роуан донесе на бюрото ѝ. Още седеше зад него с чиния изстинало печено заешко пред себе си и се ровеше из безполезните книги за Знаците на Уирда, когато Роуан каза от отсрещния му край:
- Не приемам това решение.
- Аз го приемам.
Категорични, безизразни думи.
Мъртви, каквато щеше да е и тя самата още преди изгрев. Елин затвори древната книга пред себе си.
До границата на Терасен оставаха броени дни път. Може би трябваше да се съгласи да изпълни дълга си сега, но на терасенска земя. Не на ендовиерска.
Ала всеки изминал ден увеличаваше риска. Увеличаваше го смъртоносно.
- Никога нищо не си приемала в живота си - изръмжа Роуан, скочи на крака и опря длани в бюрото. - И реши точно сега да го сториш?
Тя преглътна болезнено. Плъзна поглед по книгите, които вече три пъти преглеждаше без успех.
- А как да постъпя, Роуан?
- Прати всичко по дяволите! - Той блъсна с юмрук по бюрото и чиниите издрънчаха. - Прати по дяволите плановете и предсказанията им и си създай свои! Всичко друго, но не и това!
- Народът на Ерилея се произнесе.
- И тях прати по дяволите - изсъска Роуан. - Можеш да поставиш началото на свободния си свят след тази война. Да ги оставиш сами да си избират крале и кралици, ако така желаят.
Тя също изсъска на свой ред:
- Не искам да нося подобно бреме нито секунда повече. Не искам да направя избор, за който ще съжалявам по-късно.
- Значи би гласувала другояче. Би отишла в Терасен.
- Има ли значение? - Елин стана. - Гласовете и бездруго не бяха в моя полза. Ако им кажех, че искам да отида в Оринт, да се бия за последно, щях да им повлияя.
- На теб се пада да умреш. Мен ако питаш, имаш право на глас.
Тя оголи зъби.
- Това е съдбата ми. Елена опита да ме спаси. И виж какво си навлече. Гнева на цял куп богове, решени да унищожат вечната ѝ душа. Когато изкова Ключалката и затворя портата, ще сложа край и на друг живот, не само на своя.
- Елена съществува от хиляда години: и на този свят, и на онзи. Прощавай, но не ми пука, че нейното време изтича, при положение че ти си получила някакви си двайсет години.
- Доживях до двайсет благодарение на нея.
Дори нямаше двайсет. Рожденият ѝ ден беше след месеци. През пролетта, която не ѝ бе писано да види.
Роуан закрачи нервно по килима.
- И тя има вина за всичко това. Защо само на твоите плещи да тежи?
- Защото дългът е мой по рождение.
- Глупости. И Дориан можеше да го плати. Дори е готов.
Елин примигна.
- Елена и Нехемия казаха, че Дориан не е готов.
- Дориан е успял да се промъкне в Морат и да го напусне жив; да се изправи лице в лице с Майев и да срути цялата крепост. Бих казал, че е не по-малко готов от теб.