Гаснещ зрак [bg]

— И? Продължавай.

— Манастирите Янис и Йедан, сър. Ако можем да проникнем в крепостта Маналет, защо да не влезем и в манастирите? По отношение на снабдяването по-добре не би могло и да бъде, а освен това бихме отстранили ефикасно шейките, без да се налага да разчитаме на обещанията им за неутралитет. Освен това, доколко можем да се доверим на добрата воля, сър, в разгара на гражданска война?

— Нападение, оправдано с обвинението, че техни агенти са превърнали последователите им, обитателите на горите, в армия?

— Както казах, сър, някой организира горяните. Кой друг би имал причина да го прави? И по-важното — кой друг би могъл да претендира за власт над тях?

— Воините жреци на шейките, лейтенант, са страховити бойци. Няма да е като срещу Стражите.

— Крадешком, сър, както казахте. Нощна атака, отворена порта. Ако ги хванем неподготвени.

Халид помисли. Струваше си. Какъв преврат щеше да е това! Хун Раал нямаше да има избор, освен да признае Халид Бахан за втория след себе си. Унищожението на шейките беше тактически разумно. Еск беше права — щеше да е глупаво да се доверят на официалното обявяване на неутралитет.

„Можем да плячкосаме храмовете, да опразним складовете им, да вземем оръжията им. Да изтръгнем сърцето на жалкия им култ. Но най-вече, ще сложим край на старата линия царствена кръв, с което ще премахнем всякакви усложнения за в бъдеще. Никакви възможни съперници за тронове, не и след като Шеканто и Скеленал са мъртви.“

— Уведоми колегите си офицери, Еск. Тръгваме на югоизток, към Янис.

— Да, сър.

— А, колко съгледвачи успяха да се върнат?

— Единайсет досега, сър.

— Екзекутирайте ги по обвинение в страхливост и за изоставяне на другарите им. Страхливостта е позор и няма да търпя да петни редиците ни.

— Слушам, сър.

Години наред Халид беше вярвал, че онзи самотен джелек със собствените си ръце е убил всички онези подивели кучета — докато един ден не чу как баща му каза, че дивакът просто ги отровил. Чутото промени начина му на мислене — от идеи за изумителна храброст и физическа мощ към изяществото на хладната целесъобразност. „И за това на оня глупак му се плати със сайдер, плюс едно буре. Дори хитреците може да са глупци. На негово мястото щях да поискам десет коня, че и повече.“

— Колко голям глупак беше онзи ловец, момче? — беше попитал баща му, когато го обсъдиха. — Отрова. Аз пък можех да отровя сайдера.

— Защо не го направи?

— Защо да го правя? Той си беше вкиснат. А и бурето беше за изхвърляне.

Халид Бахан започна да навлича бронята си. „Вкиснат сайдер и старо буре. Да. Когато се върна, Хун Раал, ще видя насилената ти усмивка, ще усетя немощното ти потупване за поздрав по рамото ми и ще видя как се мъчиш да се задържиш на върха.