Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 263 264 265 266 267 268 269 270 271 ... 378
Перейти на страницу:

— Спрете! — каза неочаквано със слаб глас Суон. Тя беше чула виковете, боричкането и удара. Величествените картини, които изпълваха въображението ѝ, започнаха да избледняват. — Спрете — повтори тя. Силата на гласа ѝ се завръщаше. — Стига толкова насилие.

— Опитаха се да те убият с това нещо! — каза Джош.

— Не е вярно! — възпротиви се Пол. — Дойдохме да я видим, нямаме задни мисли! Не искахме да я нараним!

Джош не му обърна внимание.

— Добре ли си? — попита момичето той.

— Да. Просто съм изморена. Но, Джош… докато го държах… видях прекрасни неща. Прекрасни неща.

— Какви?

— Неща… които могат да се случат… — отвърна Суон — … ако искам да се случат и ако работя достатъчно здраво.

— Джош? — Ана нямаше търпение да вкара куршум в раздърпаната стара жена, която я нокаутира. Избърса носа си с опакото на ръката. — Искаш ли да ги заключа някъде?

— Не! — отвърна Суон. — Оставете ги на мира. Те не се опитваха да ме наранят.

— Тази кучка със сигурност ме нарани! Мисля, че проклетият ми нос е счупен!

Гигантът положи нежно главата на Суон на възглавницата. Усещаше лицето си по странен начин — сърбеше го и го изгаряше — там, където го бяха докоснали пръстите на момичето.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита той. — Не искам да… — И тогава забеляза едната ѝ ръка и млъкна. — Не се опитвай да го криеш, ако…

Превръзките, черни и мазни, се бяха разхлабили. Джош видя малко розова плът.

Той взе нежно ръката на Суон в своята и започна да развива превръзките. Парцалът беше твърд и се отлепяше с хрускане. Сестрата избута дулото на пушката от лицето си и мина покрай Ана, за да отиде до леглото. Жената не направи опит да я спре, защото също се присъедини към нея да гледа.

Джош внимателно махна част от черната превръзка с треперещите си пръсти. Тя се отлепи с кожата на момичето. Отдолу се разкри розова, излекувана плът.

— Какво има? — наруши тишината с въпроса си Суон. — Какво не е наред?

Гигантът отчупи част от другата превръзка. Тя се посипа като пепел между пръстите му и той видя розова, чиста, здрава кожа в тази област от дланта на момичето. Знаеше, че беше необходима поне седмица, за да могат раните ѝ да хванат коричка и може би около месец, за да зараснат. Най-много се тревожеше да не се инфектират или да не ѝ останат трайни белези до края на живота ѝ. Но сега…

Джош притисна пръст в розовата ѝ длан.

— Ох! — оплака се Суон и си дръпна ръката. — Това заболя! — Ръцете я щипеха, жилеха и пареха, сякаш бяха изгорели на слънцето. Гигантът се страхуваше да отлепи още от превръзките, защото не искаше да разкрие нежната кожа. Погледна Глори, която стоеше до него, а след това и Сестрата. Погледът му се спря на блестящия стъклен пръстен, който жената държеше в ръце.

Вълшебен пръстен, беше казала тя.

И Джош ѝ повярва.

Той се изправи.

— Мисля, че имаме много да си говорим.

— Да — съгласи се Сестрата. — Наистина имаме.

67

Викът на Бог разтресе стените на караваната и жената, която лежеше увита в грубо одеяло на голия матрак, простена в измъчения си сън. Руди отново пропълзяваше в леглото ѝ, а в ръцете си държеше бебе с премазана глава. Тя се опита да го прогони, но изгнилата му уста се ухили.

— Стига де, Шшшшийла — смъмри я той със съскащ глас, който свистеше през посинялата цепка на гърлото му. — Така ли се отнасяш със стар приятел?

— Махай се! — изпищя жената. — Махай се… махай се!

Руди се плъзна върху нея с хлъзгава като тиня кожа. Очите му побеляха и по лицето му се появиха дупки от разложение.

— Ахххх — каза той, — не бъди такава, Шийла. Друсахме се и си прекарвахме добре толкова дълго време, не ме пъди сега от леглото си. Напоследък пускаш всички други в него, нали. — Подаде ѝ бебето със синя кожа. — Виждаш ли? Донесох ти подарък.

Малката уста на премазаната глава се отвори и от нея се надигна вой, който накара Шийла Фонтана да застине. Тя притисна ръце в ушите си, а от широко отворените ѝ и оцъклени очи потекоха сълзи.

Призраците се разпаднаха и си отидоха. Жената остана сама с ехото на собствения си писък в мръсната каравана.

Но Бог продължи да вика, като този път заблъска по вратата ѝ. Един глас отвън изкрещя:

— Млъквай, ненормална глупачке! Да не се опитваш да събудиш мъртвите?

По лицето ѝ течаха сълзи и стомахът ѝ се сви. Караваната вече миришеше на повръщано и застоял цигарен дим, а до матрака ѝ имаше кофа, в която ходеше по нужда през нощта. Не можеше да спре да трепери и да си поеме достатъчно въздух в дробовете. Затърси бутилката с водка, която беше оставила на пода до леглото си, но не успя да я намери и отново изпищя от раздразнение.

1 ... 263 264 265 266 267 268 269 270 271 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)