По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Обаче в политически аспект…
— Да, дори и аз мога да се досетя за тези пагубни последици. Но ето че сега съм тук, Арни, в Овалния кабинет. Сега служа още по-всеотдайно на интересите на моята страна, правя всичко, което е по силите ми при тази доста сложна обстановка, а ето какво получавам в отплата.
— По дяволите! Излиза, че според теб Боб Фаулър нищо не е подозирал?
— Точно това бе замисълът на Сам и Ал. Те си въобразяваха, че съобщенията за убийствата в Колумбия ще провалят управлението на президента Фаулър. Освен това аз нямах представа какво са говорили те двамата пред президента. И не исках да го зная, затова никога не съм се интересувал от темите, обсъждани по време на този разговор. Защото предпочитах сам да анализирам събитията и евентуалните им последици.
— Джак, не ми се случва често да изпадам в положение, когато да не зная какво да кажа.
— Кажи ми откровено какви мисли се въртят в главата ти.
— Според мен всичко ще излезе на бял свят. Репортерите вече знаят достатъчно, за да сглобят общата картина, късче по късче, а това ще принуди Конгреса да започне разследване. Какво ще им отговориш тогава?
— Ще кажа, че всичко е истина — решително заяви Райън. — Да, ние пленихме „Червения Октомври“; да, аз бях този, който доведе Герасимов в страната. Защото тази операция беше моя, замисълът беше изцяло мой, а на всичкото отгоре едва не получих куршум в гърдите по време на изпълнението й. Но ако не бяхме осъществили тази операция, Герасимов щеше да осъществи заговора си срещу Андрей Нармонов и тогава отново щяхме да се изправим срещу подновен вариант на Варшавския договор, отново щяха да се върнат онези мрачни дни. Затова предложихме компромисно решение на това копеле, а на него не му бяха останали други шансове, освен да се качи на самолета. Той още не може да се примири с поражението си — въпреки всичко, което сме направили за него, за да го устроим тук — но, доколкото ми е известно, на съпругата му и на дъщеря му им харесва животът в Америка.
— А убивал ли си? — тихо попита Арни.
— В Москва не. Но в подводницата… та онзи руски матрос се опита да я взриви! Застреля един от командирите си, рани тежко още двама, след което го ликвидирах… Този кошмар и досега не ми дава покой, макар да минаха години оттогава.
В някой друг свят, помисли си Арни ван Дам, този мъж щеше да бъде обявен за герой. Обаче реалността, изпълнена със сурови политически борби, нямаше нищо общо с този свят на мечтите. Арни си припомни, че Райън не бе споменал нищо за историята с Боб Фаулър и за изстрелването на ядрените заряди, предотвратено в последния миг. Той беше непосредствен участник в тази драма и знаеше, че три дни по-късно Джеймс Робърт Фаулър вече бе започнал да си вярва, че само благодарение на неговите усилия светът е бил спасен от масов убиец, пред който дори Адолф Хитлер би изглеждал като невинен хлапак.
Когато за пръв път бе прочел „Клетниците“, Арни бе останал поразен от една мисъл: „Колко често на доброто се отплащаме със зло…“ Ето че се бе появил още един пример, потвърждаващ прозрението на писателя — Райън бе служил самоотвержено на родината си, обаче нито един от подвизите му нямаше да му донесе обществено признание, ако тези операции не бяха засекретени. Тайните на разузнаването, горещият патриотизъм и личната смелост на Райън се бяха преплели в невъобразимо кълбо в тези операции, като дори само една от тях създаваше предостатъчно условия, за да избухне сериозен политически скандал. А Ед Килти умееше отлично да се възползва от подобни възможности.
— Как ще се справим с всичко това? — попита президентът.
— Има ли още нещо, за което да не подозирам?
— Архивните папки за операциите срещу „Червения Октомври“ и срещу Герасимов се съхраняват в Ленгли. А документите за нашата дейност в Колумбия, хм… за тях вече знаеш всичко, което ти е необходимо, за да действаш. Не съм сигурен само дали имам законно право да ти разкривам архивите. Но от друга страна, дали целта е дестабилизирането на Русия? Тогава да се заемаме за работа.