По заповед на президента

— Може би ще им омръзне и ще се махнат — плахо се обади Мария.

— Не ми се вярва.

— Ами ако решат да ни върнат в Москва?

— Няма да го направят. Не могат. Не се постъпва така с хората, преминали на другата страна. Това е правило, спазвано откакто е измислен шпионажът — обясни й той. — На нас нито веднъж не ни хрумна дори да върнем Ким Филби или Бърджис, или Маклийн35, макар да се оказаха пияници и дегенерати. О, не, ние дори ги охранявахме като най-скъпи гости, купувахме им най-изискани напитки и ги оставяхме да се развличат с техните перверзни, защото правилата са такива. — Той допи кафето си и отиде в кухнята, за да остави чашата и чинийката в миялната машина. Погледна с гримаса лъскавата машинария — нямаше нищо подобно в неговата родина, дори и в личната му комфортно обзаведена дача край Москва. За такива дейности си имаше прислуга. Никакви модерни домакински уреди. А в Америка всичко бе наопаки — удобството замества властта, комфортът замества високото обществено положение.

Прислуга… Дори само тази дума символизираше всичко онова, от което беше лишен. Преди винаги беше заобиколен от слуги, от подчинени, от усещането за необятната власт. Съветският съюз все още беше велика сила, респектираща и плашеща останалия свят. Той можеше да стане Генерален секретар на КПСС. А после щеше да се заеме с неотложните реформи, да разчисти корупцията и да тласне напред огромната страна. Вероятно щеше да се стреми към все по-тясно сътрудничество със Запада и щеше да опази мира, обаче при зачитане на равноправието във взаимоотношенията, а не при условията на тотална разруха на страната му. В края на краищата той не беше идеолог, въпреки че горкият стар Александров го смяташе за такъв, защото Герасимов се беше издигнал по партийна линия — но нима имаше друга възможност при диктата, наложен от една-единствена партия? Особено когато знаеш, че съдбата ти е предопределила да бъдеш на върха?

Но после всичко се бе провалило. Съдбата му бе изиграла зла шега, като му изпрати Джак Патрик Райън в онази ледена снежна московска нощ, когато двамата мръзнеха в спрелия трамвай. А ето че сега той имаше и комфорт, и сигурност. Дъщеря му скоро щеше да се омъжи за това, което тук наричаха „стари пари“, но в неговата родина наричаха такива хора „дворяни“, а той самият — безполезни търтеи. Именно това бе най-важната причина, за да победи болшевишката революция. А сега? Сега жена му беше доволна от модерните домакински уреди и няколкото си приятелки. Само неговият гняв не утихваше в гърдите му.

Райън му бе ограбил бляскавото бъдеще, за което бе избран от съдбата, бе го лишил от главозамайващото усещане за власт и могъщество, от ролята му на водач на своята нация — но ето че сега съдбата се подиграваше и със самия Райън, защото този глупак не знаеше как да се възползва от шансовете си. Истинско унижение е да бъдеш надхитрен от такъв посредствен противник. Е, все пак оставаше един изход, нали? Герасимов тръгна към външната врата. За миг се спря и се замисли, но после тръсна глава, запали цигара и продължи напред. Набързо съчини първите фрази — не биваше да забравя думите, с които ще подчертае благодарността си към президента Райън. Той никога не бе престанал да изучава Америка и наблюденията му върху работата на медиите щяха да му бъдат от голяма полза.