По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— По дяволите, отново изскочи на бял свят онази проклета история с дезертирането на „Червения Октомври“! — сърдито изруга Головко. — И всичко само заради теб, Иван Еметович, копеле американско!
Ала дори и в ругатнята му се долавяше скрито възхищение — шефът на руската разведка с огорчение бе принуден да признае, че подценяването на Джак Райън му бе струвало скъпо — както в дните непосредствено след първата им среща, така и през следващия период на дългогодишното им полуприкрито съперничество. Колко умело бе компрометирал Герасимов навремето! И едновременно с това може би бе спасил Русия — макар че не чуждите, а те, своите, бяха длъжни да спасяват родината си. Някои факти трябваше да останат завинаги погребани в архивите на руското разузнаване, за да бъде защитена репутацията както на руските, така и на американските участници в тези свръхсекретни операции. Такива тайни бяха обречени на вечна забрава и разкриването им бе крайно нежелано както за едната, така и за другата страна. За руснаците това бе загуба на огромно национално богатство поради предателство, дори нещо повече — поради държавна измяна. Плюс признание за некадърността на тяхното разузнаване, макар че нито един от експертите в света на висшия шпионаж не би повярвал, че е възможен такъв крупен провал: загубата едновременно на две щурмови ядрени подводници, при това в една и съща операция!
Сергей Николаевич беше по-добре запознат с втората част от събитията от онези незабравими дни — когато Райън беше успял да парира заговор за държавен преврат в Кремъл. Головко тогава предполагаше, че поне по този въпрос Райън ще се съгласи да му разкрие истината и да му помогне да попълни празнотите в архивите на руското разузнаване, обаче надеждите се оказаха напразни. Разузнавателните централи са извънредно пресметливи, когато си правят взаимни услуги, а Райън съвсем не беше от лекомислените. Сигурно Герасимов бе издал всичко и след тези разкрития се е стигнало до провала на Еймс, а Еймс беше златна мина за КГБ…
Като се замисли за предстоящите усложнения и бъркотии, руснакът още веднъж яростно изпсува, забравил за всякакво чувство на възхищение — и към чужди, и към свои, и към професионалисти, и към аматьори.
Международните морски пътища са свободни за плаване за всички и затова военноморските сили нямаха друг избор, освен да попречат на малкият чартърен кораб да се приближи прекалено много до док 8–10. Не след дълго се появи втори кораб, а после и още няколко — постовете преброиха общо единайсет телевизионни камери с обективи, насочени към огромния, но вече пуст сух док — всички атомни подводници от ВМС на САЩ бяха отплували, както и онази, за която се говореше, че била пленена под носа на руснаците.
Съвременните компютърни мрежи позволяват да се правят справки дори и за биографиите на офицерите и моряците от ВМС на САЩ и точно с това се бяха заели неколцина журналисти, за да научат нещо повече за екипажа на американската атомна подводница „Далас“. Рано на следващата сутрин настойчиви гласове събудиха командващия Атлантическия подводен флот на САЩ, за да го разпитат за спомените от времето, когато бе командвал „Далас“. Обаче веднага попаднаха на неговия адютант, специализирал във военен курс за връзки с обществеността, който умело отклони най-неуместните въпроси.
— Рон Джоунс слуша.
— На телефона е Том Донър, от новинарския екип на Ен Би Си.
— Приятно ми е — отвърна Джоунс. — Но обикновено гледам Си Ен Ен.
— Е, може би ще пожелаете да погледате и нашето вечерно предаване. И в тази връзка бих желал да поговорим за…
— Прочетох днешния „Ню Йорк Таймс“. Доставят ми го всяка сутрин.
— Но…
— Но не забравяйте, че съм подводничар, а нас ни наричат „Тихата служба“. Освен това оттогава са изтекли доста години. А сега се занимавам само с ежедневните си грижи. Нали знаете, децата, жената, къщата и така нататък.
— Обаче вие сте били шеф на сонарното отделение на „Далас“ тъкмо когато…
— Господин Донър, когато напуснах военната флота, подписах декларация за секретност. Така че няма да разговарям за това, с което съм се занимавал, докато съм бил на „Далас“, ясно ли е? — За пръв разговаряше с репортер и не смееше да се отпуска извън разрешеното.
— Тогава излиза, че ни остава само да заявим в ефира, че това никога не се е случвало.