Нож от блянове

Някъде в далечината изрева лъв. В далечината, ала все пак достатъчно близо, та конете да зацвилят нервно и да заудрят с копита. Играчката се наведе над шията на коня си и като че ли прошепна няколко думи в ухото му. Животното мигновено се укроти. Значи не беше поредната му измислица. Забележително.

— Подбрах мъже, които могат да яздят, Мат — рече Талманес, след като дорчото му също престана да цвили. — И всички са с новата ръчка. — В гласа му вече се прокрадна възбудена нотка. Дори сдържани мъже бяха склонни да се възбудят, заговореха ли за оръжия. — Три завъртания на ръчката… — ръцете му бързо се завъртяха, да покажат — и тетивата е изпъната. С малко тренировка човек може да изстреля седем-осем стрели за минута. С тежък арбалет.

Селусия ахна приглушено. С право беше изненадана. Ако Талманес говореше истината, а доколкото Тюон разбираше, нямаше причина да лъже Играчката, значи по някакъв начин трябваше да се сдобие с една от тези удивителни „ръчки“. Само с едно такова оръжие за мостра майсторите можеха да направят още. Стрелците с лъкове можеха да стрелят по-бързо, отколкото с арбалетите, но и повече време трябваше да се обучат. Винаги се намираха повече стрелци с арбалети, отколкото с лъкове.

— Седем?! — възкликна невярващо Играчката. — Това ще се окаже повече от полезно, но никога не бях чувал за такова нещо. Никога. — Последното го измърмори, все едно че беше особено важно, и поклати глава. — Как го открихте това?

— Седем или осем. Имаше един механик в Муранди — искаше да откара цял фургон с неща, които е изобретил, в Кемлин. Там имало нещо като школа, за схолари и изобретатели. Трябваха му пари за пътуването и с охота научи оръжейниците на Бандата как да ги правят тези неща. Засипваш врага със стрели при всяка възможност. Винаги е по-добре да избиеш враговете си отдалече, отколкото отблизо.

Селусия беше вдигнала дланите си тъй, че Тюон да ги види, и тънките й пръсти бързо зашаваха във въздуха: КАКВА Е ТАЗИ БАНДА, ЗА КОЯТО ГОВОРЯТ? Използва правилната форма, като по-низша към по-висша, но нетърпението й бе почти осезаемо. Нетърпение към всичко, което ставаше. Тюон таеше от нея малко тайни, но засега беше разумно да скрие някои неща. Не изключваше Селусия да се опита насила да я върне в Ебу Дар, за да не наруши думата си. Задълженията на една сянка бяха многобройни и понякога налагаха да направиш последната саможертва, а не искаше да заповяда екзекуцията й.

Отвърна й в заповедна форма: ЛИЧНАТА АРМИЯ НА ИГРАЧКАТА, ОЧЕВИДНО. СЛУШАЙ И МОЖЕ ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ.

Това, че Играчката командва армия, изглеждаше много странно. Беше чаровен понякога, дори остроумен и забавен, но често се държеше като палячо и винаги — като нехранимайко. Изглеждаше съвсем на място като паленце на Тилин. Но също така изглеждаше на място сред артистите в позорището, а също така с марат-дамане и с двете избягали дамане, както и в „ада“. Онова се оказа пълно разочарование. Нито един бой! Последвалите събития не го бяха компенсирали. Да се забъркаш в уличен бой съвсем не беше като да видиш бой в един „ад“. И това естествено се оказа много по-досадно от мълвата, която бе чула в Ебу Дар. Иначе Играчката се бе проявил откъм непозната страна в уличната свада. Силен и храбър, макар и с някаква особена слабост. Странно, но това й се беше сторило някак симпатично.