Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Добър съвет — отвърна той разсеяно, като придърпа черния шал около шията си. Тюон се зачуди за белега, който с толкова усилие се мъчеше да скрие. Непонятно й беше защо го прави. Защо го бяха обесили и как беше оцелял? Не можеше да го попита. Нищо против нямаше да го накара малко да сведе очи — всъщност забавно беше да го кара да се гърчи; толкова малко усилие й трябваше — но не искаше да го унищожи. Най-малкото — не засега.
— Не го ли позна? — попита учудено Талманес. — От твоята книга е. Крал Редран има две копия в библиотеката си. Наизуст я е запомнил. Въобразява си, че това ще го направи голям пълководец. Остана толкова доволен от сделката ни, че поръча да ми напечатат едно копие и да го подвържат.
Играчката го изгледа озадачено.
— Моя книга ли?
— Онази, за която ни разказа, Мат. „Мъгла и стомана“, от Мадок Комадрин.
— А, оная книга. — Играчката сви рамене. — Четох я, отдавна.
Тюон скръцна със зъби и пръстите й зашаваха: КОГА НАЙ-СЕТНЕ ЩЕ ПРЕСТАНАТ ДА ГОВОРЯТ ЗА КНИГИ И ЩЕ СЕ ВЪРНАТ НА ИНТЕРЕСНИ НЕЩА?
СИГУРНО, АКО СЛУШАМЕ, МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ, отвърна Селусия. Тюон я изгледа сърдито, но тя си беше изписала такова невинно изражение, че въсенето й не издържа дълго. Засмя се — тихичко, да не се усети Играчката, че са толкова близо зад него — и Селусия също. Тихичко.
Играчката обаче се беше смълчал, а Талманес явно беше доволен нещата да си останат така. Яздеха в пълна тишина, ако се изключеха горските звуци — песента на птиците, странното бърборене на черноопа-шати катерички по клоните. Тюон се зае да оглежда за поличби, ала нищо не привлече погледа й. Между дърветата прелитаха яркопери птици. Веднъж зърнаха стадо от петдесетина високи длъгнести говеда с дълги рога, щръкнали прави от двете страни. Животните ги бяха чули, че идват, и бяха привели глави за бой. Един бик замята глава и зарови земята с копита. Играчката и Талманес поведоха предпазливо около стадото, по-надалече, а тя хвърли поглед през рамо. Червените ръце… защо ли се наричаха така? Трябваше да попита Играчката.
Червените ръце водеха товарните коне, но Гордеран си беше вдигнал арбалета, а другите бяха заредили стрели на лъковете си. Значи този добитък беше опасен. Нямаше много поличби, свързани с добитък, и тя въздъхна облекчено, след като животните се смалиха зад тях. Не беше била целия този път, за да я убие крава. Или да види, че Играчката го убива крава.
След малко Том и Алудра се приближиха и подкараха до нея. Жената само я погледна веднъж и продължи, вторачена напред. Лицето на тарабонката, обрамчено с тези плитчици с ярки мъниста, винаги беше вдървено, щом погледнеше нея или Селусия — явно беше от хората, отказващи да приемат Завръщането. Гледаше Играчката и изглеждаше… доволна. Сякаш се беше уверила в нещо, едва ли не. Защо Играчката я беше взел с тях? Едва ли заради фойерверките. Хубавички си бяха, но не можеше да се сравнят с „Небесните светлини“, представяни дори от недообучена дамане.
Виж, Том Мерилин беше много по-интересен. Белокосият старец безспорно беше опитен шпионин. Кой ли го беше изпратил в Ебу Дар? Бялата кула изглеждаше най-очевидният кандидат. Рядко се задържаше край трите така наречени „Айез Седай“, но един добре обучен шпионин едва ли щеше да се издаде по такъв начин. Присъствието му я безпокоеше. Докато не бъдеше окаишена и последната Айез Седай, Бялата кула си беше сериозен повод за безпокойство. Въпреки всичко понякога я спохождаха тревожни мисли, че по някакъв начин Играчката е част от заговора на Бялата кула. Беше невъзможно, освен ако някои от тези Айез Седай не бяха всезнаещи, ала все пак тази мисъл я безпокоеше — понякога.
— Странно съвпадение, не мислите ли, господин Мерилин? — заговори го тя. — Да срещнем част от войската на Играчката посред горите на Алтара.
Той поглади дългите си мустаци с юмрук, без да крие тънката си усмивка.
— Той е тавирен, милейди, а човек никога не знае какво може да се случи около един тавирен. Винаги е… интересно… когато пътуваш с тавирен. Мат притежава способността да намира каквото му трябва, когато му потрябва. Понякога — преди да е разбрал, че му трябва.
Тя то зяпна, но старецът изглеждаше сериозен.
— Свързан е с Шарката? — Така можеше да се преведе думата. — Какво означава това?