Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Твърдял, че вижда както преди? — повтори учудено Ру.
— Не подценявай съдията — усмихна се Ерик. — Чувал съм за него какви ли не истории.
Ру го изгледа невярващо и Ерик каза:
— Говореше съвсем сериозно. Виждал съм го да си говори и с конете. Честно. — Погледна след отдалечаващия се съдия и добави: — Мисля си какъв ли лечител на коне би станал.
Грейлок сложи ръка на рамото му. Преди години именно умението на Ерик да лекува коне беше привлякло вниманието на Грейлок към него и бе станало причина да се сприятелят.
— Трябва нещо повече от това да разбираш болката на животното, Ерик. Какво ще ти каже конят за една ожулена кост или за едно възпаление на копитото? „Боли“, това е най-многото, което лорд Уилям ще разбере. Освен това трябва да знаеш как да откриеш къде е проблемът и да умееш да се справиш с него.
— Може би — съгласи се Ерик. После се обърна към Ру. — Имаш ли някакви предложения как да замаскираме това, което става тук?
— Може би ще е добре да ми дадете да прекарам още няколко пратки и да насочите някоя фалшива следа към дворцовия съдия. — Той посочи последната каруца. — Пропуснете ги през контролата, после пратете някой, за да види това. — И посочи новия просторен склад.
— Да му позволим да го види ли? — попита Грейлок.
— Да — каза Ру и се усмихна хитро.
— Да! — каза Ерик, разбрал какво има предвид приятелят му. — Капитане, да ги оставим да видят! Но само това, което искаме.
— Може би сте прави. — Грейлок потърка брадичката си. — Какво може да им покажем?
— Вижте, онези гущери, сааурците, знаят, че се готвите срещу тях. — Ру махна с ръка към постройката. — Направете така, че това да прилича на нови казарми, и няма да привлечете особено вниманието им.
— Може би ще свърши работа — кимна Грейлок.
— Знаем, че имат агенти в града — вдигна рамене Ерик. — Винаги сме предполагали, че разполагат с такива.
Един страж притича към тях от портата и викна:
— Милорд!
— Никога няма да свикна с това — усмихна се Грейлок.
— Милорд? — повтори като ехо Ру.
— Всички получихме титли — обясни Ерик. — За да не ни се бъркат дребните служители. Но никой не е сигурен кой какъв е.
— Какво има? — извика Грейлок.
— Един мъж пред портата иска да види господаря на тази транспортна фирма.
— Кой е той? — попита Ру.
— Казва, че ви бил братовчед… — След моментно колебание войникът добави: — Сър.
Ру хукна към портата и видя Дънкан. Изглеждаше ужасно разтревожен.
— Какво има? — попита Ру.
— Хелмут е ранен — каза Дънкан.
— Къде е?
— Откарали са го у тях. Карли ме прати да те повикам.
— Върни се с каруците — подвикна Ру на братовчед си, яхна коня му и препусна в галоп преди Дънкан да успее да отвори уста.
Без малко не повали десетина минувачи в бясното препускане към дома на Гриндъл. Видя двама работници пред къщата, хвърли поводите на единия и прелетя край другия.
Луис, който го чакаше пред вратата, каза:
— Попаднал е на засада.
— Как е? — попита младежът.
— Зле. Карли е горе с него.
Ру забърза по стълбите. Досега никога не се бе качвал на втория етаж. Надникна през една врата и видя обикновено подредена стая — предположи, че е слугинската. Следващата беше украсена с копринени драперии, красиви гоблени и топли вълнени черги — сигурно беше стаята на Карли.
Стигна до края на просторния коридор, влезе в стаята и видя съдружника си на легло. Дъщеря му седеше до главата му. Беше измъчена и бледа, но не плачеше. От другата страна стоеше жрец от храма на Килиан — богинята на фермерите, горските работници и моряците. По принцип нейните свещенослужители бяха известни като лечители, макар че пациентите им често умираха.
— Как е Хелмут? — попита Ру.
Карли само поклати глава, а жрецът каза:
— Загубил е много кръв.
Ру спря до леглото и погледна възрастния мъж. Изглеждаше изтощен. И преди имаше вид на по-възрастен от годините си, но сега изглеждаше направо престарял. Главата и гърдите му бяха бинтовани.
— Какво се е случило? — попита младежът.
— Нападнали са го снощи край града — каза Карли. Гласът й звучеше детински. — Някакви селяни го намерили в един овраг и го донесоха тук веднага след като тръгнахте за двореца тази сутрин. Изпратих за жреца, а после Дънкан отиде да те търси.
Ру си припомни уроците на Накор, направи няколко знака във въздуха и положи длани върху гърдите на Хелмут. Незабавно почувства контакта и енергията започна да изтича от ръцете му.
— Какво правите? — попита жрецът подозрително.
— Това е вид лечение, което съм учил — отвърна Ру.