Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Гледай ти! Колко си изгорял, моето момче! — точно както предполагаше малкият Джон; но някакво очакване, някакъв копнеж продължаваше да кипи неудовлетворен у него. Продължи да гледа стеснително, докато видя най-после майка си, усмихната, в синя рокля, със син пътнически воал около шапката и косите. Той подскочи колкото можеше по-високо, сключи крачета зад гърба й и я прегърна. Чу я как въздъхна, усети, че го прегръща. Тъмносините му очи се вгледаха в нейните тъмнокафяви, устните й докоснаха челото му; той я стисна с все сила, чу я как изохка, как се засмя и каза:
— Много си силен, Джон!
При тия думи той се плъзна на земята, хукна към хола и я задърпа след себе си.
Докато ядеше конфитюра си под дъба, Джон забеляза у майка си много неща, които сякаш никога не бе виждал; бузите й например бяха кадифени, в тъмнозлатистите коси имаше сребърни нишки, нямаше кокалеста шия като Бела, движеше се безшумно. Забеляза тънките чертички в ъглите на очите, красивите тъмни кръгове под тях. Беше толкова прекрасна, много по-красива от „Да“, от madmoiselle, от „леля“ Джун или дори от „леля“ Холи, в която се бе влюбил; много по-прекрасна от Бела с румените страни, малко кокалеста тук-там. Тази нова красота на майка му придоби някакво особено значение и той яде много по-малко, отколкото възнамеряваше.
След като изпиха чая, баща му пожела да се поразходят из градината. Дълго разговаряха за различни неща; но Джон отбягваше да спомене личния си живот — сър Ламорак, австрийците, пустотата, която бе изпитал през последните три дни, така внезапно запълнена сега. Баща му разказа за едно място, което се казвало Гленсофентрим, където били с майка му; и за човечетата, които излизали изпод земята, когато нямало никой. Малкият Джон се спря леко разкрачен.
— А наистина ли вярваш, че излизат, татко?
— Не, Джон, но помислих, че ти може би ще повярваш.
— Защо?
— Защото си по-млад от мене, а тези човечета са елфи.
Малкият Джон подпря с пръст брадичката си.
— Аз не вярвам в елфи. Не съм ги виждал.
— О-о! — каза баща му.
— А мама?
Баща му се усмихна със странната си усмивка.
— Не; тя е виждала само Пан.
— Какво е това Пан?
— Едно божество с образ на козел, което живее на прекрасни и диви места.