Сага за Форсайтови

— Джон е невъзможен — каза веднъж под дъба баща му; — страхувам се, че ще стане моряк или изобщо нещо отчайващо. Забелязала ли си да се интересува от красотата?

— Никак.

— Добре е все пак, че няма слабост към колелата и машини! С всичко друго ще се примиря по-лесно. Но бих искал да се интересува повече от природата.

— Той има въображение, Джолиън.

— Да, но кръвожадно. Обича ли някого в тоя момент?

— Не; но обича всички. Не виждам по-любящо и по-обичливо дете от Джон.

— Защото е твой син, Айрин.

Прилегнал на един клон високо над тях, малкият Джон ги улучи с две грахови зърна; но този откъс от разговора им се запечата дълбоко в сърчицето му. Любещ, обичлив, с въображение, но кръвожадно!

Дърветата бяха съвсем разлистени, наближаваше рожденият му ден, който се падаше всяка година на 12 май и се запомняше със специалния обяд: телешки гърди, гъби, бадемови сладки и джинджифилова бира.

Но между осмия му рожден ден и следобеда, когато стоеше под лъчите на юлското слънце в завоя на стълбите, се случиха няколко важни събития.

Уморена вече да мие коленете му или отстъпила на тайнствения инстинкт, принуждаващ дори бавачките да изоставят понякога децата, за които се грижат, „Да“ ги напусна разплакана точно след рождения му ден — и то не за друго, а „за да се ожени за някакъв мъж“! Малкият Джон, от когото криеха това, беше цял следобед безутешен. Не биваше да крият от него! Две големи кутии с войници и артилерия, заедно с книжките Младите тръбачи — подаръци за рождения му ден — спомогнаха заедно с мъката му за една дълбока промяна: вместо да търси приключения и да излага на опасност собствения си живот, той започна да измисля други игри, при които излагаше живота на безброй оловни войници, топчета, камъчета и бобчета. Направил си бе запаси от такива видове chair à canon227 и като ги използваше последователно, водеше Полуостровни228, Седемгодишни229, Трийсетгодишни230 и други войни, за които четеше напоследък в една История на Европа от библиотеката на дядо му. Той ги видоизменяше според собствения си гений и ги водеше по целия под на дневната детска стая, където никой не смееше да влезе, за да не попречи на шведския крал Густав Адолф да настъпи срещу австрийската армия. Той се привърза страстно към австрийците заради благозвучието на името им, а като откри, че са побеждавали в много малко битки, се видя принуден да им измисля победи в играта си. Любими генерали му бяха принц Евгений, архидук Карл и Валенщайн231; Тили и Мак232 („оперетни герои“ ги бе нарекъл веднъж баща му, но малкия Джон нямаше понятие какво значи това), които човек наистина не може да обича много, макар че бяха австрийци. Пак заради благозвучното му име беше влюбен в Тюрен.233