Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Във викторианска Англия, стабилна и строгонравна, родът Форсайт е сред стълбовете на обществото. Богатството, натрупано от няколко поколения търговци и адвокати, осигурява охолен и спокоен живот на многобройните Форсайтови, олицетворяващи здравомислието, непоклатимите традиции и упованието в собствеността. Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода. Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Аз, разбира се, не се уплаших истински! — И продължи да наблюдава копията и колесниците. Струваше му се, че отдавна чака.
— Мамо, побързай, моля ти се.
— Трябва да сплета косата си, мили.
— О, недей тази вечер. Нали пак ще я разплиташ утре. Сега ми се спи. Но ако не дойдеш скоро, ще се разсъня.
Майка му стоеше, бяла, прекрасна пред трикрилото огледало; можеше да я види на три места, с извита шия и осветени от лампата коси, с усмихнати тъмни очи. Но всичко това му се стори излишно и той повтори:
— Хайде, мамо; чакам те.
— Добре, мили, идвам.
Малкият Джон затвори очи. Всичко се нареди чудесно, само тя трябваше да побърза! Усети, че креватът се залюлява — майка му си лягаше. Все още със затворени очи, той прошепна сънливо:
— Чудесно, нали?
Дочу гласа й, който казваше нещо, усети устните й до нослето си, притисна се до нея — будна, изпълнена с любов към него — и потъна в сън без сънища, който заличи предишния.
КНИГА ТРЕТА
Дава се под наем
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда…
„Ромео и Жулиета“
ПЪРВА ЧАСТ
Среща
На дванайсети май 1920 година следобед Соумс излезе от Найтсбридж хотел, където бе отседнал, с намерение да посети една изложба в картинната галерия на Корк Стрийт, за да надникне в бъдещето. Тръгна пеша. От войната насам отбягваше, доколкото му е възможно, да взема такси. Шофьорите бяха, според него, невъзпитана пасмина, макар че, след като войната свърши и предлагането започна отново да надхвърля търсенето, те бяха станали по-учтиви, според обичая на човешката природа. Но, въпреки това не бе им простил, защото ги свързваше в душата си с неприятни спомени, а сега и те, както всички представители на класата им, събуждаха у него смътна представа за революция. Големите тревоги по време на войната и още по-голямата тревога, която изпита при сключването на мира, бяха променили душевността на тоя упорит човек. Той бе преживял толкова пъти мислено разорението си, че беше престанал вече да вярва, че то може наистина да настъпи. А пък и какво ли лошо можеше да очаква човек, който плаща четири хиляди лири годишен данък върху дохода и извънреден налог? Едно богатство от четвърт милион, обременено само с издръжката на една жена и една дъщеря, при това твърде разностранно инвестирано, представляваше достатъчна гаранция дори срещу „приумицата“ да се облага и капиталът. Колкото до конфискацията на печалбите от войната, той я одобряваше напълно, защото нямаше такъв род печалби, а „ония типове си го заслужаваха“! Освен това цените на картините се повишаваха и от войната насам той бе спечелил от колекцията си повече от когато и да е. Въздушните нападения се бяха отразили също плодотворно на този природно предпазлив човек и бяха затвърдили неговия и без това упорит характер. Опасността да се разлети сам на късчета го караше да се страхува по-малко от частичните разкъсвания чрез налози и данъци, а навикът да обсъжда безсрамието на немците водеше, естествено, до осъждане безсрамието на лейбъристите, ако не открито, то поне в най-съкровените кътчета на душата си.
Вървеше пеша. Имаше достатъчно време, защото Фльор трябваше да дойде в галерията в четири часа, а сега беше още два и половина. Добре беше да походи — черният му дроб не беше съвсем в ред, а нервите му бяха доста разстроени. Жена му не се спираше, докато биваха в града, а дъщеря му, като повечето девойки след войната, скиташе където й хрумне. Трябваше да е благодарен поне на това, че беше много малка, та не взе никакво участие в самата война. Не може да се каже, разбира се, че Соумс не поддържаше от все сърце войната още от самото й начало, но оттук до личното участие на жена му и дъщеря му имаше същинска пропаст, издълбана от старомодното му отвращение към особено ярките прояви на сантименталност. Така например той се противопостави решително, когато хубавичката Анет, едва трийсет и четири годишна през 1914 година, поиска да отиде във Франция, в своята „chere patrie“237, както бе започнал да я нарича под влияние на войната, за да се грижи за нейните „bravwes poilus“238. Как не! Да опропасти здравето и красотата си! Той решително й забрани. Можеше да шие и да плете за тях в къщи! Тя не замина, но оттогава не беше вече същата. Неприятната й склонност да му се надсмива, не открито, но по хиляди неуловими начини, се засили. Що се отнася до Фльор, войната разреши мъчния въпрос трябва ли, или не трябва да посещава училище. Най-добре беше да я отдалечи от войнственото настроение на майка й, от възможните въздушни нападения и от порива й към странни постъпки; затова я изпрати в пансион колкото можеше по на запад, като внимаваше все пак да не наруши добрия тон; но ужасно страдаше без нея. Фльор! Не съжали ни веднъж, задето й бе дал това чуждестранно име, с което така внезапно я бе нарекъл още при раждането й… при все че то беше явна отстъпка пред френския дух. Фльор! Хубаво име… и хубаво дете! Но неспокойна… прекалено неспокойна; и упорита! А знаеше и властта си над него! Соумс често размишляваше колко е погрешно да трепери така много над дъщеря си. И то на своите години! Шейсет и пет! Старееше вече; но не се чувстваше остарял, може би защото — за негово щастие, — въпреки младостта и красотата на Анет, вторият му брак не бе пробудил страст у него. Само една страст бе имал той в живота си… към своята първа жена… към Айрин. Да, а онзи много отпаднал, както разправят. Нищо чудно — на седемдесет и две години, след двайсет години трети брак!
вернуться
237
Мила родина (фр.).
вернуться
238
Храбри французи (Poilu значи буквално космат, брадясал).
