Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Малкият Джон се бе родил със сребърна лъжица220 в една големичка и много подвижна уста. Не бе чул никога баща си или майка си да говорят сърдито помежду си, на него или комуто и да е; конярят Боб, готвачката Джейн, и останалата прислуга, дори „Да“ — единственият човек, който не го оставяше да прави каквото си ще — винаги говореха с по-особен глас, когато се обръщаха към него. И той си състави убеждението, че на тоя свят владеят само благородство и свобода.
Роден през 1901 година, той бе започнал своя съзнателен живот тъкмо когато родината му, току-що излязла от Бурската война като от тежка скарлатина, се подготвяше за либералното възраждане от 1906 година221. Наказанията не бяха на мода, родителите имаха възвишено разбиране да създават щастливо детство на своите наследници: захвърлиха пръчките, щадяха децата и очакваха възторжено последиците. А малкият Джон бе постъпил още по-правилно и мъдро, като си бе избрал за баща един любезен петдесет и две годишен мъж, загубил вече единия си син, и за майка една трийсет и осем годишна жена, на която беше първо и единствено дете. Това, че не се превърна в кръстоска между домашно кученце и тиранин, се дължеше само на обожанието, което баща му проявяваше към майката; защото и малкият Джон дори разбираше, че тя не е само негова майка и че в съзнанието на баща си той заема второ място след нея.
Какво място заемаше в сърцето на майка си, той още не знаеше. Колкото до „леля“ Джун, несъщата му сестра (толкова голяма, та не можеше вече да мине за сестра), и тя го обичаше, разбира се, но беше някак припряна. Преданата „Да“ пък беше прекалена спартанка. Къпеше го със студена вода, оставяше го с голи колене. Не му позволяваше да се оплаква. Що се отнася до неприятния въпрос за образованието му, малкият Джон споделяше мнението на тия, които считаха, че децата не бива да се насилват. Той обичаше mademoiselle, която идваше всяка сутрин и му преподаваше по два часа своя език, история, география, смятане; не бяха неприятни и уроците по пиано с майка му, защото тя го подмамваше неусетно от една мелодия към друга, не го караше никога да свири това, което не му харесваше, така че никога не му дотегна да се упражнява. С баща си учеше да рисува прасенца и други животни. Не беше много образовано момченце. Но сребърната лъжица, общо взето, не го бе разглезила, макар „Да“ понякога да смяташе, че би било „много полезно“, ако се среща с други деца.
Затова той изпита горчиво разочарование, когато, почти седемгодишен, тя го наказа да лежи по гръб, защото се бе опитал да направи нещо непозволено. Тази първа намеса в личната му свобода на Форсайт направо го вбеси. Безпомощността му в това положение беше ужасна. Ужасна беше и несигурността докога ще трае то. Ами ако изобщо не му позволи да стане? Цели петдесет секунди той крещя, колкото му глас държи. Най-много се възмути, че на „Да“ й трябваше толкова много време, за да разбере какъв мъчителен страх изпитваше той. По такъв ужасен начин се разкри пред него липсата на въображение у хората! И след като му позволиха да стане, той си остана убеден, че „Да“ е постъпила ужасно. Макар и да не желаеше да се оплаква от нея, страхът, че подобно нещо може да се повтори, го принуди да потърси майка си и да й каже:
— Мамо, не позволявай на „Да“ да ме кара да лежа по гръб.
Вдигнала ръце, за да оправи плитките си — coleur de feuille morte, както малкия Джон още не се бе научил да ги нарича, — майка му го погледна с очи, които имаха цвета на кадифеното му жакетче, и отвърна:
— Добре, миличък, няма да й позволя.
Тъй като в неговите очи тя беше почти божество, малкият Джон остана доволен. Особено когато подслуша под масата — където се бе сврял на закуска да чака гълъбите — как каза на баща му:
220
Роден под щастлива звезда.
221
Дотогава почти 20 години непрекъснато управляват консерваторите.