Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Пътували, що пътували, пресекли земята нашир и надлъж. Шейхът ги водел по леки пътища, през проходи, които скъсяват разстоянията, докато стигнали до познати земи. Зарадвал се Хасан, че е вече близо до земята на майка си, че след толкова ужаси се връща при нея с жена си и децата си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан възхвалил Всевишния и произнесъл следните стихове:
Свършил стиховете си Хасан, загледал се, а пред него — зелено кубе, водоскоци, зелен дворец, планина, изчезваща в облаците.
— Е, остани с добро, Хасане! — рекъл шейх Абдул Кудус. — Тази нощ ще бъдеш гост на моите племеннички!
И едва пристигнали, когато от двореца излезли племенничките на шейх Абдул Кудус, посрещнали ги, приветствали и тях, и чичо си, пристъпили към гостите си, зарадвали им се, поздравявали ги с успешното завръщане. Голям празник било. Посестримата на Хасан заплакала от радост и от миналите тревоги, заплакал и той. Тя му разкрила как трудно преживяла раздялата с брат си, и заредила следните стихове:
— Сестро, за всичко трябва да благодаря първом на тебе и на сестрите ти! Нека всевишният Аллах ви бъде опора! — рекъл Хасан. Той им разказал всичко, което му се било случило, и накрая рекъл: — Никога няма да забравя доброто, което ми сторихте от самото начало до ден-днешен!
А сестра му се обърнала към Манар ас-Саба, прегърнала я, притиснала двете деца към гърдите си и й рекла:
— Дъще на цар Акбар! Толкова ли нямаше милост в душата ти, че го отдели от децата му — душата му изгоря за тях! Нима бе пожелала да го погубиш така?
Манар ас-Саба помълчала известно време и промълвила:
— За това всемилостивият Аллах вече ме осъди! Който измами човек — и Аллах не му прощава!
Останали там десет дни в радост и веселби. Преди да потеглят, Хасан дал жезъла на шейх Абдул Кудус. Чичото благодарил, възседнал слона си и се върнал у дома си. Хасан със семейството си напуснал двореца на девойките. Потеглил за страната си, за два месеца и десет дни пресякъл сухата пустиня и стигнал до Багдад. Влязъл у дома си през портата, която гледала към равнината. А през цялото му отсъствие майка му сън не я хванал, била тъжна, плачела и охкала, не хапвала, не мигвала, все сина си споменавала и вече не се надявала той да се завърне у дома. Той спрял пред вратата на стаята й и я чул да реди следните стихове:
Тя свършила песента си и чула сина си да шепне при вратата:
— Майко, съдбата реши пак да се срещнем!
Тя го познала по гласа, затичала се към вратата, уверена и разколебана, отворила я и видяла сина си да стои зад нея заедно с жена си и децата си. Прегърнала го и заплакала. Прегърнала и снаха си и внуците си, разцелувала ги по главите и им рекла:
— Дъще на цар Акбар! Ако съм сбъркала с нещо пред тебе, моля всевишния Аллах да ми прости!
— И аз го моля да ми прости за греха пред тебе и пред сина ти! — рекла снахата.
После майката запитала сина си:
— Е, синко, защо те нямаше толкова дълго време?…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан разказал на майка си всичко, което му се било случило през цялото това време, от начало до край, тя от време на време изохквала от ужас пред онова, което се било случило на чедото й, а той я успокоявал. Накрая му рекла: