Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Усмивката му стана още по-широка. Бурите да го отнесат, какви очи…
Внимавай, каза си Шалан. Внимавай! Кабсал лесно те подведе. Не повтаряй.
— Ще видя какво мога да направя. В близко бъдеще паршендите може и да не са проблем.
— Наистина ли?
Адолин кимна.
— Не е широко известно, макар че казахме на Върховните принцове. Утре татко ще се срещне с някои от водачите на паршендите. Срещата може да доведе до започване на преговори за мир.
— Та това е фантастично!
— Да. Нямам големи надежди. Убиецът… както и да е. Нека видим какво ще стане утре. Но ще трябва да се занимавам с това между останалите работи, които татко има за мен.
— Дуелите — каза Шалан и се приведе към него. — Какво става, Адолин?
Той видимо се колебаеше. Шалан продължи по-тихо.
— Каквото и да е ставало из лагерите напоследък, Ясна не беше наясно с него. Чувствам се окаяно невежа за тукашната политика, Адолин. Подразбрах, че баща ти и Върховният принц Садеас са имали разпра. Кралят е променил същината на нападенията на платата, а всички говорят, че ти вече се дуелираш. Но доколкото схващам, ти не си преставал.
— Друго е. Сега се дуелирам, за да спечеля.
— А преди не е било така?
— Не, тогава се дуелирах, за да наказвам. — Адолин се озърна, сетне я погледна в очите. — Започна се, когато баща ми взе да получава видения…
И Адолин продължи да говори. Заля я с изненадваща история с много повече подробности, отколкото Шалан очакваше. История за предателство и за надежда. Видения от миналото. Единен Алеткар, готов да преживее задаващата се буря.
Шалан не знаеше как да разбира всичко това, ала осъзнаваше, че Адолин ѝ говори, защото е наясно със слуховете из лагерите. Естествено, тя беше чула за пристъпите на Далинар и имаше представа какво е направил Садеас. Когато Адолин спомена, че баща му иска Сияйните рицари да се върнат, тя усети хлад. Взе да се оглежда за Шарка — той би трябвало да е наблизо — но не го откри.
Същината на историята, поне според Адолин, беше предателството на Садеас. Очите на младия принц потъмняха и лицето му пламна, когато заговори как са били изоставени на Пустите равнини, обградени от врагове. Адолин изглежда се смути, когато разказа как са били спасени от отряд низши мостови.
Той ми се доверява, помисли Шалан с вълнение. Тя положи свободната длан върху ръката му, докато говореше — невинен жест, ала явно го накара да продължи и той тихо обясни плана на Далинар. Шалан не беше убедена, че Адолин трябва да споделя всичко това с нея. Двамата едва се познаваха. Ала споделянето сякаш вдигна някакво бреме от плещите на Адолин и той се успокои.
— Май това е краят. От мен се очаква да отвоювам Остриетата от другите, да премахна жилото им, да ги засрамя. Обаче не знам дали ще се получи.
— Защо не?
— Онези, които приемат да се дуелират с мен, не са достатъчно важни — отговори той и сви юмрук. — Ако спечеля твърде много от тях, истинските мишени — Върховните принцове — ще се уплашат и ще ми отказват двубои. Нужни са ми много по-ярки дуели. Не, всъщност ми е нужен двубой със Садеас. Да забия ухилената му муцуна в камъните и да си върна Меча на татко. Той обаче е прекалено мазен. Никога няма да го принудим да приеме.
Шалан установи, че отчаяно иска да направи нещо, каквото и да е, за да помогне. Усещаше как се топи заради настойчивата загриженост в очите му, заради страстта.
Помни Кабсал…, пак си каза тя.
Добре, Адолин надали щеше да опита да я убие. Но това не означаваше тя да допуска умът ѝ да се размеква в негово присъствие. Прокашля се, откъсна очи от неговите и ги сведе към скицата.
— Лошо. Разстроих те. Не ме бива много в ухажването.
— Можеше да ме залъжеш… — отговори Адолин и сложи ръка върху нейната.
Шалан прикри изчервяването си като сведе глава и почна да рови в чантата.
— Трябва да знаеш върху какво работеше братовчедка ти преди смъртта си.
— Поредния том от жизнеописанието на баща ѝ?
— Не — отговори Шалан и извади лист хартия. — Адолин, Ясна смяташе, че Пустоносните ще се върнат.
— Какво? — възкликна той и се свъси. — Та тя даже не вярваше във Всемогъщия. Откъде накъде ще вярва в Пустоносните?
— Разполагаше с доказателства — отговори Шалан и почука по листа с показалец. — Опасявам се, че голяма част от тях потънаха в океана, обаче имам някои от бележките ѝ, освен това… Адолин, колко трудно ще бъде според тебе да убедя Върховните принцове да се откажат от своите парши?