Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Ако не е убил Грей преди той да успее да навреди — каза Крабе.
— Което е неоснователно и необосновано предположение — изръмжа графинята.
— Което не значи, че не е вярно…
Графинята се завъртя към заместник–министъра и ръката й — на пръв поглед заета да прибира табакерата в чантата й — се стрелна към гърлото му и опря в него наточено като бръснач острие. Приличаше на блестящ шип.
Крабе преглътна. Не смееше да помръдне.
— Розамунд… — започна графът.
— Само го повтори, досадно нищожество такова — изсъска графинята, — и ще те разпоря като лошо ушит ръкав.
Крабе се беше ококорил.
— Розамунд — повтори графът.
Вниманието й не се отмести от Крабе.
— Да?
— Може ли да ти подскажа… младата дама?
Графинята бързо отстъпи на две крачки от Крабе, за да избегне възможен контраудар, и се обърна към госпожица Темпъл. Лицето й гореше — от неприкрито удоволствие, — очите й блестяха от вълнение. Госпожица Темпъл се съмняваше, че друг път е била в такава опасност.
— Преминала си Процеса в театъра? — усмихна се графинята. — Така ли? Веднага след Лидия Вандаариф?
Госпожица Темпъл бързо кимна.
— Колко жалко, че госпожица Пул не може да го потвърди. Но тук не сме безпомощни… да видим… оранжево за Харшморт… прислужница, курва… хотел, предполагам… и, разбира се, обречена…
Графинята се наведе напред и изсъска в ухото на госпожица Темпъл:
— Оранжево, Магдалена, оранжево, роял, лед, изпиване!
Това свари госпожица Темпъл неподготвена, тя затърси отговор, а после си спомни — твърде късно — принца в тайната стаичка…
Графинята я стисна за брадичката и изви главата й нагоре. Със студена преднамерена насмешка езикът й се подаде от устата й и облиза първо едното, после другото око на госпожица Темпъл. Тя изскимтя, когато графинята ги облиза още веднъж, почти сладострастно. С победоносна насмешка графинята я блъсна в очакващите я ръце на полковник Аспиш. После избърса уста с опакото на ръката си и примляска подигравателно.
— Трийсет и седма Харкър-Борнарт… отлична реколта… срамота е да се пилее за дивачка. Изведете я оттук.
Извлякоха я безцеремонно и я захвърлиха в някаква мрачна стая, пазена от двама мекленбургски войници. Госпожица Темпъл въздъхна. Избърса лицето си — все още лепнеше от слюнка и от портвайна — и се огледа.
Както си мислеше, това беше точно такъв прашен неизползван салон като този, в който бе срещнала Спраг и Фаркухар. Изведнъж видя, че не е сама, и ахна. Хвърли се към двете проснати на пода тела. Бяха топли — и двамата бяха топли и — тя изхлипа от радост — дишаха! Бяха я събрали отново с другарите й!
Доктор Свенсон избухна в ужасяващ пристъп на кашлица и тя му помогна да седне. На мъждивата светлина не виждаше дали по него има кръв, но надушваше острата миризма на индиговата смола, пропила дрехите и косата му.
— Доктор Свенсон…
— Скъпа ми Селесте, мъртви ли сме?
— Не, докторе.
— Отлично. А Чан?
— Тук е.
— Още ли сме в Харшморт?
— Да, заключени сме в една стая.
— И съзнанието ви все още ви принадлежи?
— О, да.
— Извинете ме…
Той се извърна, плю, после си пое дълбоко дъх.
Госпожица Темпъл вече се бе навела над Чан, като се мъчеше да не се разплаче. Противната миризма бе още по-силна, а засъхналите корички кръв около устата и носа му, както и мъртвешки бледото му лице, показваха сериозността на състоянието му. Тя започна да бърше лицето му с робата си, после изведнъж осъзна, че тъмните му очила са паднали, втренчи се в ужасните белези през очите му и прехапа устни, бедният! Дъхът стържеше в гърдите му, все едно някой клатеше пълна с пирони кутия. Умираше ли? Госпожица Темпъл притегли главата му към гърдите си, прегърна го и зашепна нежно:
— Кардинал Чан, не умирайте… аз съм Селесте… Тук сме с доктора… не можем да оцелеем без вас…
Свенсон се надигна, хвана китката на Чан и сложи другата си ръка на челото му. След малко долепи ухо до гърдите му, после заопипва тила му, където го бе ударил полковникът.