Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Мисля, че няма никаква връзка между двете, Флора — започна Артър, но тя го прекъсна пак.

— Щом казваш вярвам че е така и не мислех че има, но такава съм си току ми хрумне някоя мисъл и понеже нямам много не я изпускам уви беше време скъпи Артър, т.е., решително не скъпи и не Артър но ти ме разбираш когато една светла идея позлати онзи как го казват хоризонт на и прочие но — сега той е покрит с черни облаци и всичко е свършено.

Желанието на Артър да заговори за нещо съвсем друго по това време вече така ясно се изписа на лицето му, че Флора се спря и с нежен поглед го запита какво има.

— Имам силно желание да поговоря с една личност, която сега се намира у вас, Флора — сигурно е при мистър Казби, личност, която видях, че влезе тук и която беше печално подведена да напусне дома на един мой приятел.

— Папа се среща с толкова много и странни хора, че не бих посмяла да сляза долу за никого освен тебе, Артър — каза Флора, ставайки, — но заради тебе на драго сърце бих се спуснала със скафандър в морето та камо ли в столовата и ще се върна веднага ако се позанимаеш и същевременно не обръщаш внимание на лелята на мистър Ф., докато ме няма.

При тези думи и като му отправи един прощален поглед, Флора излезе от стаята и остави Кленъм в тревожни опасения след това страшно поръчение.

Първата промяна, която се прояви в поведението на лелята на мистър Ф., след като си изяде парчето препечен хляб, беше високо и дълго сумтене. Тъй като бе невъзможно да се изтълкува тази демонстрация иначе освен като предизвикателство спрямо него самия и мрачният й смисъл да бе непогрешим — Кленъм погледна жалостиво достопочтената, макар и зле настроена към него дама с надежда, че ще я обезоръжи със смиреното си покорство.

— Няма да ме гледате! — рече лелята на мистър Ф., цялата разтреперана от омраза. — Вземете това!

„Това“ беше коричката препечен хляб. Кленъм прие този дар с благодарствен поглед и го задържа в ръка с известно смущение, което се облекчи, когато лелята на мистър Ф. с твърде повишен глас извика:

— Момчето има придирчив стомах! Твърде е гордо, гнуси се да го изяде — и като стана от креслото си, размаха почтения си юмрук така близо под носа на Кленъм, че едва не го погъделичка. Ако не беше се върнала навреме Флора да го завари в това затруднено положение, можеше да има още последици. Без ни най-малко да се смути или изненада, Флора, напротив, поздрави одобрително старицата, че е „много оживена тази вечер“, и я отведе обратно на креслото й.

— Това момче има придирчив стомах — каза лелята на мистър Ф., като седна отново. — Дай му да яде плява!

— О, мисля, че няма да е по вкуса му, лельо — отвърна Флора.

— Казвам ти, дай му да яде плява — каза лелята на мистър Ф. и надникна зад Флора, за да стрелне с гневен поглед неприятеля си. — Само това се пада на придирчив стомах. Да започне да огризва всички корички, дявол да го вземе, дай му плява!