Повелител на сенките [bg]

Кит имаше чувството, че е влязъл в болничната стая на някое чуждо семейство по погрешка и сега не можеше да си тръгне. Алек седеше до Магнус и от време на време го докосваше по рамото или казваше тихичко нещо. Кийрън се взираше през прозореца, сякаш би могъл да излезе през стъклото.

— Искаш ли… имам предвид, някой трябва ли да каже на децата? Макс и Рафи? — попита Кит най-сетне.

Алек се изправи и отиде да си налее вода от каната, която стоеше на една масичка.

— Не точно сега. Те са на безопасно място в града с майка ми. Няма нужда… Магнус няма нужда… — Той отпи глътка вода. — Надявах се, че ще се оправи и няма да се наложи да им казваме нищо.

— Спомена, че знаеш какво му е — рече Кит.

— Не знам — отвърна Алек. — Едно обаче знам. Не е само той. Случва се и с други магьосници. Теса и Джем се опитват да открият причината или някакъв лек, но тя също е болна…

Той млъкна. До ушите им долиташе глух тътен; звук като от прииждащи вълни, готови да се разбият. Алек пребледня.

— И преди съм чувал този звук. Нещо се случва. В Залата.

Кийрън се извърна от прозореца с плавно движение.

— Това е смъртта.

— Не е задължително — каза Кит, напрегнал слух.

— Усещам мирис на кръв. И чувам писъци. — Кийрън се покатери на перваза и дръпна една от завесите. Улови корниза, който имаше заострен край, и скочи на пода, стискайки го в ръцете си. Сребърночерните му очи блестяха. — Няма да ме заварят невъоръжен, когато дойдат.

— Останете тук. И двамата. Ще отида да видя какво става — каза Алек. — Баща ми…

Вратата се отвори рязко. Кийрън метна корниза като копие. Диего, който тъкмо се беше появил на прага, се наведе, за да го избегне, и той се заби в стената.

— Que chingados? — възкликна със слисано изражение. — Какво, по дяволите?

— Мисли си, че си тук, за да ни убиеш — обясни Кит. — Така ли е?

Диего направи гримаса.

— Нещата тръгнаха на зле в Залата.

— Някой ранен ли е? — попита Алек.

Диего се поколеба.

— Баща ти… — започна той.

Алек остави чашата и отиде до Магнус. Наведе се и го целуна по челото и по бузата. Магнус продължи да спи спокойно, без да помръдне, котешките му очи бяха затворени.

Кит му завиждаше.

— Останете тук — нареди Алек на Кит и Кийрън, след което се обърна и излезе от стаята.