Повелител на сенките [bg]

И консулът, и инквизиторът отстъпиха назад, давайки на Анабел повече място. Тя стоеше в средата на подиума, самотна фигурка в рокля, която не й беше по мярка.

— Как се казваш? — попита Робърт с измамно мек тон.

— Анабел Калисто Блекторн. — Анабел говореше между бързи поемания на дъх.

— И с кого стоиш на този подиум?

Синьо-зелените й очи се стрелнаха отчаяно между тях.

— Не ви познавам — прошепна тя. — Вие сте консулът и инквизиторът… но не онези, които познавах. Ти очевидно си Лайтууд, но… — Тя поклати глава, а после лицето й се проясни. — Робърт. Джулиън те нарече Робърт.

Саманта Ларкспиър се изсмя подигравателно и няколко от онези с лозунгите се присъединиха към нея.

— От ума й не е останало достатъчно, за да даде свестни показания!

— Замълчете! — изгърмя гласът на Джия. — Госпожице Блекторн, познавахте ли… бяхте ли възлюбена на Малкълм Фейд, върховен магьосник на Лос Анджелис?

— Той бе обикновен магьосник, когато го познавах, без ранг. — Гласът на Анабел трепереше. — Моля ви. Попитайте ме дали аз го убих. Не мога да понеса това още дълго.

— Не ти решаваш какво обсъждаме тук. — Джия не изглеждаше ядосана, но Анабел потръпна видимо.

— Това е грешка — прошепна Ливи на Ема. — Трябва просто да я попитат за Малкълм и да приключат. Не могат да го превърнат в разпит.

— Всичко ще бъде наред — отвърна Ема. — Всичко ще бъде наред.

Ала сърцето й препускаше. Останалите от семейство Блекторн гледаха случващото се с видимо напрежение. От другата страна на Ема, Хелън се бе вкопчила в облегалките на мястото си. Ейлийн потъркваше рамото й.

— Попитайте я — каза Джулиън. — Джия, просто я попитайте.

— Джулиън, достатъчно — нареди Джия, но се обърна към Анабел с очаквателни очи. — Анабел Калисто Блекторн. Ти ли уби Малкълм Фейд?

— Да. — Омраза кристализира в гласа на Анабел и го усили. — Аз го посякох. Гледах как кръвта му изтича. Зара Диърборн не е направила нищо. Излъгала е всички ви.

През стаята премина ахване. За миг Джулиън се отпусна и стражите, които го стискаха, го пуснаха. Зара беше зяпнала, лицето й бе пламнало.

Слава на Ангела, помисли си Ема. Сега вече трябва да се вслушат.

Анабел се обърна към залата, стиснала Меча в ръце, и за миг Ема видя момичето, в което Малкълм се беше влюбил. Изглеждаше горда, доволна, красива.

Нещо прелетя покрай главата й и се разби в катедрата. Бутилка, помисли си Ема, пръснала се на парчета. Някой ахна, а после се чу смях и във въздуха полетяха още предмети — тълпата като че ли мяташе каквото й попадне.