Повелител на сенките [bg]

— Това е наистина странно искане — каза Диего.

— Ти си този, който е във фалшива връзка — отвърна Кристина. — Сигурна съм, че са те молили и за по-странни неща.

Диего се засмя невесело. Двамата седяха на една пейка, далеч от семейство Блекторн. Ударите на часовника, отбелязващи началото на заседанието, бяха затихнали и стаята беше пълна, макар че на подиума все още нямаше никого.

— Егоистично е от моя страна, но се радвам, че Хайме ти е казал. Можех да понеса да ме мразиш, но не и да ме презираш.

Кристина въздъхна.

— Не съм сигурна, че някога съм те презирала наистина.

— Трябваше да ти кажа повече. Исках да те опазя в безопасност… и се опитах да убедя сам себе си, че Кохортата и техните планове не са твой проблем. Твърде късно разбрах, че се опитват да сложат ръка върху Лосанджелиския институт. И се излъгах в Мануел, също като останалите. Вярвах му.

— Знам — отвърна Кристина. — И всъщност не те виня за нищо. Аз… В продължение на толкова дълго време ние бяхме Кристина-и-Диего. Двойка. Заедно. И когато това свърши, се чувствах като половинка от себе си. Когато ти се върна, си помислих, че бихме могли отново да бъдем както преди, и се опитах, но…

— Но вече не ме обичаш по този начин — довърши той.

Кристина замълча за миг.

— Не. Не те обичам по този начин. Беше, като да се опиташ да се върнеш на място, което си спомняш като съвършено от детството си. Винаги ще го откриеш променено, защото самият ти си се променил.

Адамовата ябълка на Диего подскочи, когато той преглътна.

— Не те виня. Самият аз също не се харесвам особено точно сега.

— Може би това ще ти помогне да се харесваш малко повече. Ще ни направиш огромна добрина.

Той поклати глава.

— Май изобщо не трябва да се учудвам, че именно ти си съжалила един изгубен елф.

— Не е съжаление. — Кристина хвърли поглед през рамо. Зара беше излязла от стаята преди малко и все още не се беше върнала. Саманта се взираше яростно в нея, очевидно убедена, че Кристина се опитва да открадне годеника на приятелката й. — Те ме плашат. Ще го убият, след като даде показания.

— Кохортата наистина е плашеща — съгласи се Диего. — Ала Кохортата не са центурионите и не всички центуриони са като Зара. Раян, Дивя, Джен са добри хора. Също като Клейва, това е организация, в чието сърце се е появил тумор. Част от тялото е болна, друга част — здрава. Нашата мисия е да намерим начин да спрем болестта, без да убием цялото тяло.

Вратата на залата се отвори. Консулът, Джия Пенхалоу, прекрачи прага, а тъмните й одежди със сребърни пръски се развяваха около нея.

Оживените разговори, които кипяха до този миг в стаята, притихнаха до приглушен шепот.