Лебедова песен [bg]

Автор: МакКаммон Роберт Рик
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-01-0493-3
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли

Перейти на страницу:

„Да — каза си Суон, докато картините продължаваха да прииждат в съзнанието ѝ в брилянтни модели от цвят и светлина. — Моята работа.“

„Вече знам каква ми е работата.“

Джош първи се съвзе от блясъка. Видя, че ръцете на момичето са погълнати от златист огън, а пламъците облизват ръцете ѝ. „Тя гори!“, осъзна ужасен той, изблъска Сестрата настрани и сграбчи светещия пръстен, за да ѝ го отнеме.

В мига, в който пръстите му докоснаха стъклото, беше захвърлен назад с такава сила, че краката му се отлепиха от пода и се стовари в стената, като едва не начупи всички кости в тялото на Пол. Въздухът напусна дробовете му като пробита тръба под налягане и гигантът се свлече на пода, зашеметен от най-лошия удар, който беше поемал, откакто Копата сено Мълдуун го изхвърли от ринга в Уинстън-Сейлъм преди единадесет години. „Проклетото нещо ме отблъсна“, помисли си Джош, когато отново беше способен да мисли. Опита се да стане на крака и едва сега осъзна, че стъкленият пръстен беше студен под пръстите му.

Все още наполовина заслепена, Сестрата също видя странния огън, който пълзеше по ръцете на Суон. Той се виеше като камшик и стигна чак до главата ѝ.

Пламъците — безшумни и лишени от топлина — обвиха лицето и главата на момичето, преди Джош да успее да стане от пода. Тя не издаваше никакъв звук и лежеше неподвижно, но чуваше цвъртенето на фона на прекрасните сцени, които се изреждаха в съзнанието ѝ.

Сестрата смяташе да вземе пръстена, но преди да успее да се протегне за него, гигантът хукна отново към леглото, едва не я изхвърли през стената навън, стегна крака и се приготви да поеме нов удар, когато обви пръсти около предмета.

Този път успя без никакви проблеми да го вземе от ръцете на Суон. Обърна се, за да го размаже в стената, но Сестрата изкрещя Не! и му се нахвърли като дива котка.

— Почакайте! — изкрещя Пол. — Вижте я!

Джош задържа клошарката на една ръка разстояние и обърна глава, за да погледне момичето.

Златистите пламъци, които покриваха ръцете ѝ, бяха изчезнали. Превръзките бяха станали черни.

Докато я гледаха, видяха как огънят — или онова, което приличаше на огън — попива в Маската на Йов като течност в суха гъба. Пламъците се сгърчиха за последно, проблеснаха и изчезнаха.

Сестрата отне пръстена от Джош и се отдръпна от него. Гигантът отиде до момичето, хвана я под мишниците и я повдигна, като придържаше главата ѝ с длан.

— Суон! — гласът му беше изпълнен с тревога. — Суон, отговори ми!

Момичето мълчеше.

— Вие я убихте! — развика се Глори. — Всемогъщи боже, убихте я с това проклето нещо! — Тя също отиде до леглото, а Сестрата се отдалечи до стената. В главата ѝ препускаха безброй мисли, а експлозията от светлина продължаваше да изгаря очите ѝ.

Джош усети сърцето на Суон да бие като крилата на заловена в клетка птица. Той разлюля момичето в ръцете си, като се надяваше това да не е последният път, в който я виждаше жива. Изгледа гневно Сестрата и Пол.

— Разкарай ги оттук! — нареди на Глори. — Извикай Ана! Кажи ѝ да ги заключи някъде! Разкарай ги, преди да съм ги убил със собствените си…

Суон вдигна ръка и я сложи върху устните на Джош, за да го накара да млъкне.

Сестрата се вторачи в стъкления пръстен. Цветовете му бяха започнали да избледняват и някои от скъпоценните камъни бяха станали абаносови, подобно на малки изгорели въглени. Но цветовете отново се засилиха, сякаш черпеха сила от собственото ѝ тяло. Глори сграбчи клошарката, за да я изведе от стаята, но тя се възпротиви и се освободи. Шивачката побягна навън, за да извика Ана Макклей, която влезе с пушката, готова за схватка.

— Разкарайте ги! — изкрещя Джош. — И им вземете това проклето нещо!

Ана протегна ръка за пръстена, но юмрукът на Сестрата беше по-бърз. Тя удари другата жена, все едно стоварваше чук върху дъска, и онази падна на земята с разкървавен нос. Ана Макклей стана с усилие на крака и насочи пушката в главата на нападателката си.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?