Гравитационна дъга [bg]

На другата сутрин неговият ръководител група връчи на Пьоклер заповедта за отпуск и заплатата плюс отпусната премия. Никакви ограничения в маршрута, но срокът беше за две седмици. В превод: Ще се върнеш ли? Ще посмееш ли да не се върнеш? Той опакова някои вещи и заедно с Илзе се качи на влака за Шчечин. Хангарите и монтажните корпуси, бетонните монолити и стоманените портални кранове очертали картата на неговия живот просветваха назад, притъмняваха до огромни възморави камари, изолирани из цялата блатиста местност, в паралакс една от друга861. Ще посмее ли да не се върне? Способен ли е да прави толкова далечни планове?

Пьоклер бе предоставил на Илзе да определи докъде ще пътуват. Тя избра Цвьолфкиндер. Беше краят на̀ лятото, почти краят на мирното време. Децата знаеха какво предстои. Те играеха на „бежанци“, тъпчеха се във вагоните — по-кротки и тихи, по-сериозни отколкото Пьоклер бе очаквал. Налагаше му се да потиска импулса да задърдори всеки път, когато Илзе извръщаше взор от прозореца и го поглеждаше. Пьоклер виждаше едно и също в очите на всички деца: той им беше чужд, на тях и на нея, и ставаше все по-чужд, и не знаеше как да отмени това тяхно усещане…

В една корпоративна Държава трябва да бъде отделено място за невинността и многообразните ползи от нея. Културата на детството се е оказала неоценима за разработката на официалния вариант на невинност. Игри, приказки, исторически легенди, целият инструментариум на въображението и фантазията може да бъде приспособен и даже въплътен в някое физическо място, като например в „Цвьолфкиндер“. С течение на времето той се бе превърнал в детски курорт, едва ли не балнеолечебен санаториум. Ако си възрастен, не можеш да влезеш в градчето без придружител-дете. Кметът беше дете, дванайсет деца съставляваха градския съвет. Деца събираха хвърлените на улицата хартии, вестници, обелки и кори от плодове и празни бутилки, деца бяха екскурзоводи в Зоопарка и Съкровищницата на нибелунгите, деца те приканват да пазиш тишина по време на внушителната инсценировка на удостояването, през 1871 година, на Бисмарк с благородническата титла принц и имперски канцлер… деца-полицаи те мъмрят, ако те хванат сам, без твоя придружител-дете. Които и да управляваха действително градските дела — а бе невъзможно това да са деца — оставаха добре прикрити.